Фискалният съвет: Влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията

Влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията. Това се казва в анализ на Фискалния съвет. Данните представляват сравнение на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко държави 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната. Анализът включва държавате Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия. 

Преди въвеждане на еврото: наблюдава се умерено до силно повишаване на инфлацията - силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия. 

Първата година след въвеждането инфлацията се е повишила в 3 държави - Словения (+1.3 п.п.), Естония (+2.4 п.п.) и Латвия (+0.7 п.п.). В 3 държави инфлацията е намаляла - Словакия (-3.0 п.п.), Литва (-0.9 п.п.) и Хърватия (-2.1 п.п.).

През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото.

Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше в паричен съвет (валутен борд ). Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално.