Финансов анализатор: Банките към момента на приемането на еврото нямат да имат право да променят лихвения процент

България продължава да има едни от най-ниските лихви по кредитите - към края на март средната лихва по ипотечен кредит в еврозоната е 3.31%, а в България - около 2.5%. Лихвите ще се запазят след влизането на страната ни в еврозоната и въвеждането на еврото, което се очаква да се случи на 1 януари 2026 г. Това коментира пред Bloomberg Десислава Николова, старши финансов анализатор в портала MoitePari.bg.

"Има законов механизъм, който предпазва към момента на приемането на еврото банките да нямат право да променят лихвения процент. В момента лихвата по ипотечен кредит се формира на база цена на привлечения ресурс, който представлява средната лихва по депозит в банковата система в лева. Когато приемем еврото, този бенчмарк няма да го има, което означава, че банките трябва да преминат към различна от тази методология, която да формира лихвите по кредити."

Банките могат да направят това по няколко начина - да преминат към използване на Euribor, който е тясно свързан с действията на Европейската централна банка, или към средната лихва по депозитите в евро, смята Николова.

Жилищният пазар е доста стабилен, особено в сравнение с този в еврозоната, каза Николова. Преди година имаше замразяване на кредитирането в еврозоната, докато в България пазарът има стабилни ръстове на фона на мерките на БНБ, които прецизираха условията по кредитирането.

Още при обявяването на мерките си, БНБ каза, че не го прави, за да спре прегряване на пазара, така че има потенциал за ръст на кредитирането.

Банките в момента са много ликвидни, така че не може да се очаква ръст на лихвите по депозитите. Тази ликвидност само ще се подобри с влизането в еврозоната и банките ще станат по-агресивни по отношение на предлагането на кредити.

"Банките в момента са длъжни да поддържат заради своята ликвидност 12% от депозитната база замразени по сметка в БНБ - това са малко над 10 млрд. лв... Когато приемем еврото, банките в България няма да са длъжни да поддържат тези 12% в БНБ, а 1% по сметка в ЕЦБ. Това означава освобождаване на един ресурс от 8-9 млрд. лв. Този ресурс ще бъде представен под формата на едно още по-засилено кредитиране, за да може банките да реализират ресурсите и да печелят от това."

Нямаше адекватна информационна кампания за приемането на еврото в България, която да обясни на гражданите на достъпен език какви ще са ползите от това и какви може да бъдат негативните ефекти, каза Николова. Тази кампания трябваше да започне още преди две години, когато вече имаше известна яснота, че наближава датата, в която страната ще въведе официалната валута на Европейския съюз. Българинът има неприятни спомени от масовата приватизация, боновите книжки и лихвоточките, и подобни големи промени трябваше да бъдат предшествани от ясно изразени послания, каза Николова.

"Имаше кампания, но тя беше много повърхностна. Тя казва, ще приемем еврото, но не казва защо, не обяснява защо е добре да го направим. Създава се усещането, че нещо се крие и българинът ще бъде нещо излъган."