Станислав Попдончев коментира новата Директива за прозрачност в заплащането, като подчерта, че основното й нововъведение е не просто пасивното спазване на правилата, а активното доказване от страна на компаниите, че възнагражденията се определят по прозрачни критерии и с равен подход към двата пола.

"Много предприятия, особено по-малките, нямат отдели човешки ресурси и вътрешни системи за възнаграждения, което ще създаде нова административна и финансова тежест“, каза той.

Попдончев изрази опасения в подкаста на БНТ Бизнес.БГ, че различията в заплащането могат да доведат до повече съдебни производства.

На среща на европейските лидери с индустрията в Антверпен на 11 февруари бяха обсъдени въпроси като намаляване на регулациите, енергийната свързаност и цените на СО2 квотите, които влияят на конкурентоспособността на индустрията. "Има общо разбиране регулациите, особено в ESG, да бъдат намалени с около 35% до края на мандата на настоящата ЕК“, обясни Попдончев.

Друг сериозен проблем, по думите му, е недостигът на кадри. Годишно на пазара на труда липсват около 230 000 души, а разходите за труд у нас растат с двуцифрени темпове.

"Вече устойчиво възнагражденията в обществения сектор изпреварват тези в частния, а при добавка на липсата на лични осигурителни вноски разполагаемият доход става още по-голям“, посочи той. Попдончев призова за преразглеждане на автоматизмите при заплатите и минималната работна заплата още тази година, за да се даде възможност на компаниите да инвестират и разрастват бизнеса си.

По отношение на финансирането Попдончев посочи, че достъпът до кредити и капиталовия пазар е добър, като очакванията са лихвите да останат стабилни. Основният проблем обаче остават хората.

"Ниската безработица и високата заетост са добре, но това означава, че няма достатъчно работна ръка, а цената на труда е висока“, добави той.

Критика бе отправена и към образователната система: "Средното професионално образование трябва да подготвя кадри за пазара на труда, а не за висшето образование. В момента харчим два пъти за едно и също – първо в гимназията, после във висшето образование. Проблемът не е финансов, а в качеството и нагласите на системата“.

Попдончев посочи, че достъпът до работници от трети страни е единственото решение за бизнеса при липса на местна работна ръка. "Тези хора не "отнемат“ работата на българите, а заемат позиции, които никой не иска“, обясни той.

БСК подкрепя и въвеждането на мултифондова система за пенсионните осигуровки, която да позволи по-висока доходност и повече избор за осигурените. По думите на Попдончев обаче ефектът ще се усети след няколко години.

Като проблем бе посочена и липсата на редовен бюджет, което затруднява бизнес планирането. "Очевидно вървим към ново удължаване с удължителен закон и е рано да говорим за редовен бюджет“, коментира зам.-председателят на БСК.