Евростат: България e сред петте държави с най-ниски потребителски цени в ЕС
Евростат отчита, че България продължава да бъде сред петте държави с най-ниски потребителски цени на европейския континент. Средната стойност на стоките и услугите у нас остава с около 40 на сто под средното равнище за Европейския съюз. Тези най-нови статистически данни на европейската служба подчертават огромните контрасти в ценовите равнища на континента, където една и съща потребителска кошница може да струва почти четири пъти повече в зависимост от конкретната държава. За да постигне максимална точност при международните сравнения, Евростат прилага по-широкия показател за реално индивидуално потребление, който освен директните разходи на домакинствата обхваща и публично финансираните сектори като здравеопазване и образование.
Различията по географски признак очертават ясна граница между регионите. Западна и Северна Европа твърдо запазват позицията си на най-скъпите зони, докато Централна, Източна и Югоизточна Европа се отличават със значително по-ниски нива. В рамките на самия Европейски съюз най-високи потребителски цени се отчитат в Люксембург, а най-ниски – в Румъния, като разликата между двете държави е приблизително два пъти и половина. Когато обаче в статистиката се включат страните кандидатки за членство и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, крайностите стават още по-изразени. В тази разширена картина Исландия застава начело като най-скъпата дестинация, докато Северна Македония се позиционира в другия край на скалата като най-евтината страна. Веднага след Северна Македония по достъпност на цените се нареждат Турция, Босна и Херцеговина, Румъния и България.
Междувременно големите икономики в Европейския съюз също демонстрират различна динамика. Германия държи първенството по скъпотия сред тях с цени, които надвишават средноевропейските с близо десет на сто. Франция също се задържа малко над средната линия, докато Италия и Испания остават под нея. Испания се отличава с по-изгодни нива, което означава, че идентични покупки там излизат осезаемо по-евтино, отколкото в Германия. Под средното равнище за съюза се позиционират още редица държави, сред които Черна гора, Сърбия, Албания, Полша, Унгария, Хърватия, Словакия, Литва, Чехия, Гърция и Португалия.
Икономистите обаче изрично подчертават, че тези сурови данни за цените никога не трябва да се тълкуват изолирано, тъй като те не отразяват доходите на населението и не дават пълна картина за реалния стандарт на живот. По-високите цени в дадена държава не означават автоматично, че ежедневието там е по-недостъпно за нейните граждани. Водещият икономически анализ показва, че най-важният фактор за жизнения стандарт е покупателната способност, или с други думи – какво реално може да си купи човек с местното възнаграждение. Типичен пример в това отношение е Швейцария, която изглежда изключително скъпа, но много високите заплати на местно ниво осигуряват една от най-силните покупателни способности в Европа. Налице е ясна зависимост, според която най-богатите нации, измерени чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението, обикновено са и най-скъпите.
Основната причина за сериозните ценови разминавания се корени в нивата на заплащане, които са пряко обвързани с производителността на труда. По-високата производителност закономерно води до по-високи възнаграждения, а това автоматично оскъпява местните услуги, които няма как да бъдат внесени от чужбина, като наеми, ресторанти, фризьорски услуги, стоматологична помощ и детски градини. Този ефект обаче засяга и стандартните търговски стоки като хранителни продукти и дрехи, защото в крайната им цена в супермаркета винаги е калкулиран сериозен местен компонент, включващ разходите за персонал, транспорт, логистични мрежи и наеми на търговски площи.
Допълнително влияние върху пазара оказват държавните регулации, пресичането на националните граници, спецификите на разпределителните мрежи и разликите в ставките на данък добавена стойност и останалите потребителски такси. Поради тази причина обективното международно сравнение винаги изисква ценовите нива да се съпоставят с реалните разполагаеми доходи, като се отчитат валутните курсове и данъчната тежест.
