Експерти: Ако наемът е около 500 евро, месечната вноска по кредита може да стигне и 1000 евро

Цените на жилищните имоти в София са се увеличили с около 500 евро на квадратен метър само за една година. Това сочат данните на една от най-големите агенции за недвижими имоти в България. В същото време, жилищата в големите градове в страната са поскъпнали с близо 20% през последното тримесечие на 2025 година.

Затишието на имотния пазар около приемането на еврото вече е в миналото. По думите на експертите, пазарът се връща към устойчиви и "нормални“ темпове на развитие.

"Виждаме връщане на пазара към нормални темпове, които да се трайни в новата година в условията на евро. Януари беше с добра активност на фона на очакваното затишие, но пазарът вече е напълно готов и функционира нормално“, коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на агенция за недвижими имоти.

Въпреки традиционното предпочитание на българите да живеят в собствено жилище, финансовите анализи показват, че в момента наемът често е по-изгодна опция от покупката с ипотечен кредит.

"Последните две-три години анализите ясно показват, че е по-добре да живеем под наем. В някои райони разликата между месечния наем и вноската по кредита достига между 50% и 100%. Ако наемът е около 500 евро, месечната вноска по кредита може да стигне и 1000 евро“, обяснява пред БНТ финансовият консултант Стойне Василев.

Основната причина за това е рязкото поскъпване на имотите. Наемите също растат, но значително по-умерено.

Експертите съветват купувачите да разполагат с поне 20% самоучастие, да планират да живеят в имота минимум 10 години и да избягват кредити с максимален срок.

"Все още имаме отлични условия по жилищните кредити -  лихвите остават ниски. Банките вече обявиха условията си в евро и няма съществени промени в кредитирането“, посочва Полина Стойкова.

Според финансовите експерти, дългосрочната тенденция остава възходяща, особено в големите градове и столицата.

"Смятам, че цените на имотите в София и другите големи градове ще продължат да растат, най-малкото заради инфлацията и свързаните с нея ефекти“, коментира Стойне Василев.

Докога ще продължи този ръст обаче остава неясно – отговорът ще зависи както от икономическата среда, така и от политиките на банките и общата достъпност на кредитирането.