На българския пазар на труда в момента няма сериозни сътресения, тъй като липсват и при основните търговски партньори на страната. Безработицата е рекордно ниска, а недостигът на квалифицирани кадри се усеща във все повече сектори.

В интервю за "24 часа" експертът по набиране на персонал Пламен Робов, младите българи поставят две основни изисквания при търсене на работа – високо заплащане и гъвкавост. Те очакват възможност за дистанционна работа, поне в определени случаи – тенденция, която се засили след пандемията. Компаниите, които не могат да предложат подобен модел, имат все по-ограничен достъп до желаещи да работят.

Кризата с кадрите е най-осезаема в отрасли, където дистанционната работа е невъзможна – строителство, медицина, туризъм, производство. В медицината и социалните услуги липсата на персонал не може да се компенсира с работници от трети страни заради разликите в образованието и невъзможността за бързо признаване на дипломи. В туризма обаче наемането на чужденци е по-лесно и вече се практикува.

В някои сектори работодателите открито се конкурират за специалисти, предлагайки по-високи заплати и по-добри условия. "Ако някой се опитва да ти открадне човек, правиш контрапредложение. Това е новото нормално“, коментира Робов. Най-високите заплати, които е срещал в практиката си, достигат 15–20 хиляди лева месечно плюс бонуси – предимно за висш управленски персонал.

Голям удар върху пазара на труда е оттеглянето на колцентрове и част от аутсорсинг индустрията. Преди 10–15 години България се рекламираше като евтина дестинация с достъпна работна ръка, но през последните години разходите се повишиха и много компании преместиха дейността си в Алжир, Мароко и Египет.

"Младите между 16 и 29 години, които, ако не работят, се предполага, че учат, но те не го правят, са между 100 хиляди и 150 хиляди души. Естествено, че няма само една преобладаваща причина за това. Например в тази група би трябвало да влезе и всяка млада ромка, която си стои вкъщи и ражда деца. Но това е една малка част.

Една съществена част от младите изобщо не виждат основателна причина да работят някъде на трудов договор. Може да си стоят вкъщи и да работят по един проект, след това по друг. На тях просто не им е интересно да се хванат някъде на постоянна работа.

Има и такива, които просто мързелуват – стоят си вкъщи и родителите им ги издържат. Често тези родители работят някъде в чужбина и пращат пари. А има и млади хора, които работят, но в сивия сектор и статистиката няма как да ги хване", допълва Робов.

Изкуственият интелект вече измества хора в професии, свързани със съдържание, дизайн и програмиране. "В медицината, правото, фармацията, IT – ако не учиш постоянно, изоставаш и ставаш непотребен“, предупреждава Робов. Младите очакват от работодателите възможности за квалификация, но достъпът до знания е по-лесен от всякога – често напълно безплатен онлайн.

В момента пазарът на труда е в "плато“ – броят на обявите не се увеличава, но и не намалява значително. Спадът в някои отрасли през лятото е сезонен. Основните рискове за стабилността остават свързани с международните пазари и евентуални проблеми при компаниите майки на големите инвеститори у нас.