Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Експерт: Когато те не работят заедно, всъщност страдаме всички | ||||||
| ||||||
Г-н Стефанов, от какви планове, според вас има нужда България и какво е в основата на климатичните промени? България неизбежно трябва да следва случващото се по целия свят, което разбира се, и нашата страна не го подминава, това е основно негативните последици от климатичните изменения. И в това число всички очаквани рискове, които произхождат от това нещо. Ние виждаме, че сме постоянни свидетели на последиците от повишилите се температури, без значение дали говорим за тежък сняг през ноември, наводнения през септември, пожари, суши, реколта или общо взето цялата икономика. Това, което е ключово важно обаче и трябва да знаем, че ние не сме изолиран остров на нашия континент или в Европейския съюз и че ще следват едни така глобални политически и икономически цели, които много амбициозно се движат и в този смисъл на генералните планове България трябва да вземе доста по-активна позиция. Просто защото когато сме пасивни и странични наблюдатели, цената, която плащаме е много по-висока и за съжаление, започваме да плащаме цена и с човешки животи. Добрата новина е, че все пак някак си се явяваме като остров на спокойствието, защото виждаме какво се случва в държави в близост до България, примерно Гърция, където имаше страхотни наводнения само преди няколко месеца. Така е, но сякаш България има желание за някакви такива, дава големи обещания, екологията е на фокус, не е като да не се говори. Знаете, и вие сте в тази среда, но какво не се прави? Да, най-ключовото, което трябва да вземем към днешна дата е, че така традиционно ние имаме сериозно количество финансови средства, които целят да подпомогнат зелената трансформация, климатичния преход. И тези средства към текущия период са може би най-значителния размер средства, които имаме, над 15 млрд. лева по Плана за възстановяване, оперативните програми и другите финансови инструменти, които всъщност трябва през следващите 3-4-5 години да ни придвижат ускорено към модернизация и внедряване на всякакви решения - технологични, институционални, финансови, за да можем всъщност, на всички нива да покрием тези дефицити. Но най-вече всъщност това, което липсва, е това, което споделих, а именно ключовите моменти на адаптацията към изменилия се вече климат и превантивната реакция. Ето това е нещо, което всъщност някак си много често не се сещаме за него, докато лошото не ни се случи. И когато вече ни се случи, започваме да мислим постфактум кой е виновен или какво е трябвало да направим превантивно. Тоест, превенцията е ключът от решението по този въпрос. Ние в нашата държава имаме едни специфики, които се базират на дългите години желание да се покажем като добър партньор на глобално и на европейско ниво, на ниво политики. Но също така на желание за имплементация, за изпълнение на тези цели и политики на местно ниво. И това е довело до това, че в България има няколко стотин стратегически документи, които много често са обвързани със законодателни изменения, които са схематични, секторни. Именно за това ще стане въпрос, г-н Стефанов в следващият ни модул. От какви генерални планове имаме нужда за приспособяване към климатичните промени, на пряката ни телефонна линия е Георги Стефанов, експерт “Климат и енергетика". Г-н Стефанов, стигнахме до т.нар. Стратегически документи В България имаме дългосрочна стратегия за смекчаването на изменението на климата до 2050 година и какво от това? Как се спазва тя? Проблемът може и към днешна дата е, че имаме твърде много стратегически документи. Вие споделихте една, отделно ще кажа, че има Национална стратегия за адаптация, отделно има План климат и енергетика, отделно има Национална програма за околна среда, в която си има един от приоритетите за климата, и да не ги изброявам всички. Но това, което искам да споделя е, че от последната една година, една година и половина много активно се работи за консолидация, за обединение на стратегическите документи и приоритизирането и вървенето в посока, така както е по целия свят, под шапката на ООН - целите за устойчиво развитие. Които цели за устойчиво развитие са 17 на брой със 167 подцели, и това да се превърне във водещи стратегически документи. Защо го казвам това? Защото след повече от година и половина работа, в крайна сметка преди коледните празници беше качен за обществени консултации Проект на закон за стратегическото планиране, който проект на закон предвижда именно промяна в над 50 законодателни акта, над 50 закона и така консолидация на стратегическите документи. Защо това е важно? Защото много често ние имаме една секторна стратегия, която обслужва една политика, но тя е позната само на сегмента в дадената институция, на дирекцията в дадената институция и никому друг непознат. И тя не пасва, не се изпълнява и постигат нейните цели и така зависва във време пространството, ако мога образно и положително да се изразя. И именно с този проект на закон за стратегическото планиране, сега до 21 януари ще се събират предложения и становища. Той цели да се работи само вече с една нова стратегия за национално развитие на България, която да обхваща целите на ООН и тя да е водещата. И това да облекчи и всички да следваме едната важна посока, така както и в света следват, така както е в Европейския съюз, така да бъдем и ние. И се счита, че това ще помогне и ще улесни звената, академичните среди, всички заинтересовани страни, разбира се, и въобще всички нас като граждани да знаем какво искаме и как да го направим, и какво ще ни струва, ако не го направим. Така че това е много положително развитие в последната година-две, надявам се в рамките на тази година това нещо да се случи. И всъщност, в крайна сметка както на глобално, така и на европейско ниво, климатичните промени и въобще зелената трансформация на икономиката да стане водещ приоритет. А не да е приоритет само на зелените политически субекти, на зелено мислещите и работещи хора, защото в момента една такава битка между тези, които познават материята и тези, които я чуват, но не я разбират. Казахте до 21 януари, тоест, има още няколко дни ще се събират предложения и становища. Кой може да прави тези предложения и лично вие, какво бихте препоръчал? Аз се надявам, че така както е предложена и самата обосновка, и въобще предложенията, това ще е сигнал на необходимостта различните институции да се хванат ръка за ръка и да работят в една посока. Защото в момента това е най-големият проблем, примерно Министерството на земеделието с Министерството на околната среда, когато стане въпрос за води, земеделие, управление на двете отговорности, нали все пак околната среда е една, няма значение кой отговаря за нея. Когато те не работят заедно, всъщност страдаме всички ние. И такива са примерите между институционалните ведомства редица, същото е и с транспорта, същото е и с енергетиката. Тоест, надявам се, всъщност този закон да обедини целеполагането и постигането на тези цели и това да повиши ефективното разходване на тези публични средства, на първо място. Но на второ място, да обоснове и националното разходване на средства. Защото аз тези 15 млрд., които споделих, те са преди всичко средства от Европейския съюз, но ние трябва да говорим и да адресираме всички тези проблеми с националния бюджет, което като отворите бюджета, виждате, че там предложения за финансови решения по тези теми няма, самите ключови думи отсъстват. Не че парите не отиват в тази посока, но някак си проблемът се забравя като откъде произхожда, когато говорим нали за деградация на околна среда, климатични промени и необходими средства, национално съфинансиране за внедряване на решенията. Най-важното, което трябва да знаем всички, че в крайна сметка, когато инвестираме предварително, всъщност ние спестяваме огромни бъдещи разходи на бюджета. И това е важно и ключово да го знаем, а също така и човешки животи. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Теодора Николова е момичето, пътувало на предната седалка на джипа
11:38 / 13.05.2024
Михаела Стоичкова стана двойна
12:03 / 11.05.2024
Гореща вълна от Африка връхлита Балканите: 39 градуса в Гърция!
19:11 / 12.05.2024
Този е младият шофьор, управлявал джипа по бул. "Руски"
11:21 / 13.05.2024
Такова време ни очаква през следващите дни
21:18 / 12.05.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
