Липсата на работна ръка ще става все по-осезаема в следващите години, предупреждава Ирена Жотева, управляващ съдружник в HILL International BG.

В интервю за БГНЕС тя подчерта, че демографската криза е най-сериозното предизвикателство пред българската икономика и пазар на труда, а последиците ѝ вече се усещат във всички сектори.

По думите на Жотева, пазарът на труда у нас след 2000 г. може да се раздели на два основни периода.

Първият – от 2000 до 2010 г. – се характеризира с бързо развитие заради подготовката за членството на България в Европейския съюз. "Този етап даде сериозен стимул за растеж на бизнесите и икономиката – видяхме силно търсене на кадри и навлизане на международни компании. Международните инвестиции нараснаха чувствително“, коментира тя.

След това кризата от 2008–2009 г. достигна страната със закъснение – едва през 2010–2011 г., и оказа сериозно влияние върху икономиката. В следващите две години страната успя постепенно да се възстанови.

Вторият период, според експерта, започва през 2011 г. и продължава до началото на пандемията.

"Това беше преломен момент за целия свят. Появи се бурното развитие на изнесените услуги – процеси, които се извършват извън стандартното работно място. България се възползва от това, но и тук ясно се усети недостигът на хора, особено на тези, които бяха напуснали страната преди 2010 г.“, посочи Жотева.

Пандемията промени из основи пазара на труда. Навлезе работата от вкъщи ("хоум офис“), но и много компании бяха принудени да спрат дейност за месеци. "При нас за първи път от 20 години всичко беше замряло“, спомня си тя. Последва оптимизация на съставите и преструктуриране.

"През 2022 г. войната в Украйна допълнително разклати бизнеса – промени в експорта, инфлация, ръст на цените и заплатите. Последните пет години донесоха промяна, равна на две десетилетия“, обобщава Жотева.

"В момента липсата на хора е основният проблем пред почти всички компании в страната“, категорична е тя.

Данни към края на 2024 г. показват недостиг на поне 260 хиляди работници, а тенденцията е тази цифра да нараства.

"Най-тежко е положението при по-нискоквалифицираните дейности – строителство, туризъм, логистика, транспорт и почистващ персонал. Тук не става дума за заплащане – заплатите са добри, просто няма желаещи“, казва Жотева.

Липсват и здравни специалисти, както и кадри в образованието – проблем, за който засега не се вижда устойчиво решение.

По думите на Жотева се наблюдава тенденция за завръщане на българи от чужбина, но тя е временна.

"Връщат се млади хора с 3–5 години опит, както и по-зрели, които идват да се грижат за родителите си. Но тези, които вече са изградили живот в чужбина, рядко се завръщат трайно“, обяснява тя.

Все пак България става все по-привлекателна с по-добрите възнаграждения, социални придобивки и по-достъпни цени. "Всеки българин зад граница е чужденец. У нас социалната среда е по-приятелска и отворена“, допълва Жотева.

Според експерта, в следващите години ще се търсят две основни групи кадри:

Нискоквалифицирани работници – за промишлеността, строителството, складовете, хотелите и обслужващия сектор.

Висококвалифицирани специалисти – в областта на IT, зелената енергия, изкуствения интелект, здравеопазването, образованието и социалните дейности.

Жотева обръща внимание и на поколението Z, което вече съставлява около 20% от работещите.

"Те търсят гъвкавост, дистанционна работа и смисъл в това, което вършат. За тях краят на работния ден е в 23:59 ч., а не в 17:00. Искат свобода, интересна работа и компании с кауза – еко, устойчивост, рециклиране“, посочва тя.

Тези млади хора предпочитат писмената комуникация пред личните разговори и телефонните обаждания, но са изключително информирани и технологично грамотни.

"В момента сме в затишие пред буря – приемането на еврото от 1 януари ще донесе нови предизвикателства. Не знаем точно какви, но те ще дойдат“, предупреждава Ирена Жотева.

Икономиката в световен мащаб се променя, но българският пазар на труда има потенциал – стига да се намери отговор на най-големия му проблем: демографската криза и липсата на хора.