Строителната активност в България е съсредоточена основно в жилищния сектор, където търсенето остава стабилно, въпреки че цените вече са достигнали праг, близък до възможностите на купувачите. Това коментира Явор Костов, управляващ партньор в консултантската компания Cushman & Wakefield Forton, в предаването "В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според Костов, фокусът върху жилищното строителство ще доведе в дългосрочен план до недостиг на нови качествени офис площи у нас. Въпреки това офис сегментът продължава да привлича инвеститори, предимно български, и към края на третото тримесечие е най-активният сектор на пазара на бизнес имоти със сделки за над 120 млн. евро.

"Интересът към покупка на нови жилища с цел подобряване на жизнения стандарт или като инвестиция се запазва, но вече се наблюдава известно задържане“, коментира Костов. По думите му, цените на масовите жилища в средния и високия клас квартали на София вече са на средноевропейски нива, което ограничава новото търсене.

Индустриалните и логистичните имоти също остават във фокуса на инвеститорите, както у нас, така и в Европа. В България обаче този пазар е относително малък – около 2,4 млн. кв. м, като близо 70% от площите се използват за собствено ползване, а спекулативният дял остава ограничен.

"След началото на войната в Украйна строителните материали поскъпнаха значително, което оскъпи изграждането на индустриални имоти. Себестойността на строителството в сектора се е повишила с 30–40% за последните пет години“, посочи Костов.

Според него спекулативното строителство – при което проектите се реализират без предварително осигурен наемател – рязко е намаляло както в България, така и в Европа. Това забавя инвестиционната активност, но поддържа високи цени на наличните индустриални площи.

Свободните индустриални и логистични площи в страната са едва около 1,5%, което води до недостиг на качествени имоти и повишение на наемните нива. Към момента наемите на първокласни складове достигат 5,6–5,9 евро/кв. м месечно – исторически връх за пазара.

Костов отбеляза, че България вече попада в радара на някои регионални и паневропейски инвеститори, но все още не е сред приоритетните пазари за тях. Според него приемането на еврото от 1 януари следващата година няма автоматично да привлече чужди капитали, а по-скоро ще се изчака да се види икономическото въздействие от въвеждането на единната валута.

"Инвестицията в недвижими имоти е маратон. От планирането до реализацията могат да минат между шест и десет години, а през този период трябва да се отчетат множество фактори – от пазарната среда до профила на бъдещия ползвател“, поясни експертът.

След пандемията от Covid-19 България изпадна извън фокуса на големите инвеститори, основно заради предизвикателствата, с които те се сблъскаха на собствените си пазари. Костов обаче очаква, че възстановяването на бизнес активността в ключови европейски държави като Германия, Франция и страните от Бенелюкс, ще подобри и инвестиционната среда у нас.

Пазарът на недвижими имоти в България навлиза в период на структурна трансформация – при устойчиво жилищно търсене, недостиг на офис и индустриални площи и нарастващ интерес от регионални инвеститори. Въпреки високите разходи и несигурната среда, експертите очакват постепенно възстановяване на инвестиционната активност в страната.