Дружествата на EVN България внесоха в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) заявления за нови цени на електроенергията от 01.10.2014 г. за своите клиенти в Югоизточна България. 
Те се базират на същите принципи, следвани от компанията при всяко едно от своите ценови заявления досега: разходно-ориентирани цени, избягване на скрити дефицити в системата, покриване на реалните оперативни, технологични и балансиращи разходи. 
Основен стремеж на компанията е възобновяването на нормалния темп на инвестиране в мрежата и клиентско обслужване. Този темп беше преустановен от ДКЕВР в последните години не само за EVN България, но и за всички компании, формиращи крайни цени за клиентите в България.
Имайки предвид тези основни принципи, изчисленията на EVN България показват, че необходимото средно увеличение на цената на електроенергията в Югоизточна България е 17,9%. От това увеличение 7,2% ще отидат директно в Националната електрическа компания (НЕК), а за дружествата на EVN ще останат реално 10,7%. 
Това е така, защото внесените от EVN заявления коригират една от грешките на последното ценово решение на ДКЕВР. С него Регулаторът определи изкуствено ниска цена от 30 лв./МВтч. на енергията, която EVN купува от НЕК за покриване на технологичния разход по своята мрежа.

Така крайните цени (без ДДС) за битовите клиенти в Югоизточна България биха били:

• Дневна тарифа: 0,18205 лв/квтч
• Нощна тарифа: 0,11244лв/квтч.

Опитът от последните 25 години в България показва, че спирането на инвестиции неизбежно води до по-големи разходи в бъдеще. Известно е, че за периода 1989-2005 г. инвестициите в електроразпределителната мрежа в Югоизточна България бяха на санитарния минимум. 

С приватизацията през 2005 г. EVN пое ангажимент да навакса дългогодишното изоставане в технологичното и морално обновление на мрежата в рамките на издадената лицензия за следващите 35 години. Като резултат до момента компанията е инвестирала всички средства, получени през цените обратно в сигурност на мрежата и в подобряване на клиентското обслужване. 

Единственото изключение е 2010 г., когато с изричното настояване на тогавашния съакционер Република България беше изплатен дивидент.

До 2014 г. общите инвестиции на EVN в енергийна инфраструктура и услуги са над 1,2 млрд. лв. Това позволи ударно да се подменят и ремонтират 17 000 км от общо 60 000 км мрежа и да се построят над 2000 нови трафопоста и възлови станции и да се подменят 1,5 млн. електромери. 

От приватизацията досега компанията успя да намали технологичния си разход отблизо 20% до 10,8%, което доведе до 665 GWh спестена енергия годишно.

Към 2013 г. броят на авариите беше намален с 40%, благодарение и на увеличения до 26,4% дял на подземните кабели спрямо по-уязвимите от атмосферни условия въздушни линии. Допълнително платените от EVN данъци и социални осигуровки към държавния бюджет възлизат на 492 млн. лв.

През цялото това време EVN България на няколко пъти оптимизира и реорганизира своята дейност в търсене на баланса между намаляване на разходите, повишаване на качеството и в изпълнение на предписанията на ДКЕВР. 

Това се потвърждава и от данните, според които делът на EVN в крайните цени беше намален от ДКЕВР от 32,2% през 2006 г. до 13,6% през 2014 г.

Тази недалновидна политика на ДКЕВР за непрекъснато и икономически необосновано потискане средствата, необходими за развитие на мрежата, принуди EVN на два пъти за последните 10 години да използва привлечен капитал. Целта беше да се продължат инвестициите, въпреки намалените от ДКЕВР средства. 

Практиката обаче показва, че ползването на кредити може да бъде само временно решение, до което не може да се прибягва при всяко ценово решение на ДКЕВР.

С оглед на всичко това EVN България счита, че промяна в начина на ценообразуване от страна на ДКЕВР е неизбежна и следва да се случи още от 01.10.2014 г.