Двамата от бандата на Динко излизат на свобода срещу парична гаранция

Бургаският апелативен съд отмени определението на Ямболския окръжен съд и постанови мярка за неотклонение "парична гаранция“ в размер на по 10 000 лв. за Стойко Калудов и Григор Гочев – участниците в бандата на Динко от Ямбол.

Апелативният съд е приел, че са налице данни за противоправно поведение от страна на обвиняемите, но наличните по досъдебното производство доказателства не са достатъчни за да обосноват, задържане под стража. Липсват доказателства и за реално поведение, насочено към укриване или извършване на друго престъпление.

Според въззивната инстанция целта на мерките за неотклонение, дефинирана в чл.57 от НПК – да се попречи на обвиняем да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане на влязла в сила присъда, може да бъде постигната в достатъчна степен и с по-лека мярка за неотклонение за всеки от тях.

Апелативният съд е констатирал, че адекватна на повдигнатите обвинения, събраните доказателства и самите обвиняеми, се явява мярката за неотклонение "парична гаранция“ за всеки от тях.

Тъй като по делото са приложени материали, събрани със специални разузнавателни средства, съдебното заседание са проведе при закрити врат

Гочев е привлечен като обвиняем за участие, заедно със Калудов, в организирана престъпна група, ръководена от Динко Вълев от октомври 2021г. до 16.04.2024г., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления – по чл.213а и чл.214 НК. Привлечен е и за извършено в съучастие с Динко за престъпление спрямо свидетел - принуда по чл.214, ал.2, т.2 и т.3 от НК за времето от 13.10.2021г. до 16.11.2021г., както и за опит за такова престъпление, отново в съучастие с Вълев., спрямо друг свидетел за времето от 25.11.2022г. до 06.04.2023г.

Калудов е привлечен като обвиняем на същата дата за участие, заедно с Гочев, в организирана престъпна група, ръководена от Вълев, от октомври 2021г. до 16.04.2024г., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления – по чл.213а и чл.214 НК – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.