В няколко области в България – Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян – пенсионерите вече съставляват над 40% от населението, показват данни на НОИ и НСИ. Тази тенденция влияе не само върху качеството на живот, но и поставя сериозни предизвикателства пред социалната система и икономиката.

Във Видин например броят на хората с пенсия е около 30 хиляди. От общо около 70 500 жители в края на 2024 г., 34% са над трудоспособна възраст. Средната възраст в областта е 49 години, съобщава началникът на отдел "Статистически изследвания“ – Видин, Цветан Цветков. Той уточнява, че до 16-годишна възраст са малко над 8 700 души, в трудоспособна възраст – около 37 700, а над трудоспособна възраст – над 24 000. Така все по-голям дял от населението в региона е в пенсионна възраст.

Застаряването е световен и европейски процес, но в България той е особено остър заради ниската раждаемост, високата смъртност и висока заболеваемост. Коефициентът на икономическа активност у нас е едва около 53%, докато средният за ЕС е 76%. Според Томчо Томов от Българската стопанска камара, ако тенденцията се запази, след три десетилетия средната възраст на работещите българи може да достигне 57–60 години, предава БНР.

От Камарата посочват, че в страната има вътрешни резерви за пазара на труда. Около 800 хиляди души в трудоспособна възраст са извън него – безработни, отпаднали от образованието или икономически неактивни. Сред тях впечатление правят около 200 хиляди млади хора, които нито учат, нито работят. Причините за тази неактивност са различни: липса на трудови навици, ниска мотивация, недоволство от предлаганите възнаграждения, получаване на средства от близки в чужбина или работа в сивата икономика. Част от тях имат ниска грамотност и произхождат от маргинализирана среда.

Друг важен резерв са пенсионерите, които продължават да работят – около 370 хиляди души. Макар водещата причина да е ниският размер на пенсиите, немалко от тях остават на работа и заради професионалния си капацитет и желанието да не се откъсват от активния живот. Най-често това са заети в образованието, здравеопазването, търговията, услугите, туризма, производството и строителството – сектори, които трудно биха се развивали без тях.

Работещите пенсионери са ценени не само заради знанията и опита си, но и заради отношението към труда. Въпреки това на пазара на труда се усещат напрежение и различия между поколенията. Днес заедно работят представители на пет поколения, които имат различни ценности, навици и отношение към работата. По-възрастните поколения – традиционалисти и поколение Х – са около 65–66% от работната сила. В същото време младите избягват производствените професии и професиите, изискващи STEM умения (наука, технологии, инженерство, математика). Това е сериозно предизвикателство за икономиката.

Според Томов решението е да се направи образованието по-привлекателно, особено в сферата на STEM, както и да се подкрепят жените на пазара на труда чрез по-добри детски градини и здравеопазване. Допълнителен резерв са и българите в чужбина – около 2,5 милиона души. През последните години се наблюдава завръщане на между 70 и 100 хиляди души годишно, включително млади. За да бъдат привлечени повече завръщащи се, страната трябва да предлага конкурентни възнаграждения, социални придобивки и добра информираност за условията у нас. Очаква се приемането в Еврозоната да улесни тази тенденция.

Застаряването на работната сила налага създаване на работни места, които да отговарят на нуждите на по-възрастните, както и по-добро използване на потенциала на хората в активна възраст. Различията между поколенията – в отношението към технологиите, риска и ценностите – правят съвместната работа трудна. Младите търсят смисъл и престиж в работата, докато по-възрастните са по-предпазливи и обръщат внимание на рисковете. Това води до трудности в комуникацията, тъй като използват различни средства и дори "говорят на различен език“.

Необходима е промяна в културата и отношението към по-възрастните работници, както и използване на силните страни на всяко поколение. Предприятията трябва да преструктурират управленските си процеси, за да се адаптират към новите тенденции.

Във Видин близо 43% от населението вече е пенсионери, а регионът е сред най-бедните в страната заради ниските доходи и липсата на работни места. Жителите смятат, че застаряването е резултат от липса на грижа за региона през годините – закриване на заводи, липса на инвестиции и изтичане на младите хора към чужбина и София.