След 15 септември идва 16-ти. Балоните олекват, музиката заглъхва, усмивките остават в снимките… а ежедневието се настанява в класните стаи. Това написа във Фейсбук председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на столичното 119. СУ "Акад. Михаил Арнаудов“ Диян Стаматов.
"Настъпва времето, в което празничното настроение се среща с реалността – с усилието, постоянството и отговорността", пише още той
Защо патосът и въодушевлението постепенно намаляват?
Отговорът е прост: учителят не е тук, за да бъде винаги харесван, а за да изведе от всеки ученик най-доброто – да провокира, да изисква, да вдъхновява. Това често е трудно, защото всяко дете носи своята уникалност и своите предизвикателства.
Родителите мечтаят пътят да е лек, без спънки, а ученето да се случва без усилие. Но кое в живота идва без труд? Истинският растеж е резултат от постоянство, упоритост и понякога – болка.
Голямата истина е, че училището не е само уроци и изпитвания. То е място за израстване. А успех има там, където има подкрепа, разбиране и човешко отношение – уж обикновено, но всъщност най-важното.
Затова нека новата учебна година не приключи с празника на 15 септември, а бъде празник всеки ден – в сърцата, в отношенията, в малките победи.
Защото учител се раждаш, а ученик си цял живот.