Преминаването към лятно часово време този уикенд може да доведе до сериозни нарушения на съня, повишен риск от пътнотранспортни произшествия и трудови злополуки. Това заяви психиатърът д-р Веселин Герев в предаването "Делници“ по телевизия "Евроком“.

Според специалиста преместването на часовниците с един час напред нарушава естествения ритъм на организма, изграден през зимния период. Той подчерта, че астрономическото време е най-близко до биологичния часовник на човека, който е генетично настроен към него.

Дебатът за премахването на сезонната смяна на времето продължава от години. Още през 2019 г. Европейският парламент подкрепи прекратяването на практиката, но държавите членки все още не са постигнали окончателно съгласие. Междувременно първоначалните аргументи за икономия на енергия губят тежест, тъй като съвременните данни показват минимален ефект, за сметка на значителни здравни рискове.

Д-р Герев обясни, че по-ранното събуждане прекъсва фазата на дълбок сън, което води до отпадналост, напрежение и понижена работоспособност през деня. При здрави хора адаптацията към новия режим отнема около пет работни дни. Именно в този период се отчита ръст от приблизително 30% на сутрешните катастрофи и трудови инциденти.

По думите му ефектът от пролетната смяна на времето наподобява т.нар. "социален джетлаг“ - състояние, сходно с преминаване през няколко часови зони. Нарушаването на циркадните ритми оказва влияние върху нивата на стрес и метаболитните процеси в организма.

Психиатърът обърна внимание и на негативното въздействие на светлинното замърсяване в градската среда. Силното LED осветление и светещите реклами през нощта потискат отделянето на мелатонин - хормон, който регулира съня и функциите на ключови органи като черния дроб, панкреаса и сърцето. Продължителното излагане на изкуствена светлина може да повиши риска от развитие на диабет тип 2, хипертония и сърдечни аритмии.

Като допълнителен фактор за влошено здраве д-р Герев посочи и натрупания системен стрес, свързан с икономическата несигурност. Според него инфлацията и високите разходи за живот оказват негативно влияние върху психичното състояние, като водят до понижено настроение и спад в сексуалната активност.

Той коментира и политическата обстановка в страната в навечерието на избори, определяйки поведението на част от кандидатите като противоречиво, с разминаване между обещания и реални действия.