Цветан Цеков: Докато има политически чадър над такива производители, няма как да има конкурентна среда

Производители на храни в България подкрепиха плановете на управляващите за затягане на контрола върху цените и надценките в търговската мрежа, но предупредиха, че дълбоките проблеми в земеделието изискват много повече от законодателни промени. В "Тази събота и неделя“ представители на секторите "Плодове и зеленчуци“, "Млекопреработване“ и "Птицевъдство“ анализираха причините за масирания внос и постепенното изчезване на българската продукция от щандовете, информира Plovdiv24.bg.

Председателят на Браншова камара "Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков определи като жалко отсъствието на български лук и моркови в големите търговски вериги, където масово се продават зеленчуци от Украйна и Испания. По думите му българските фермери са били хвърлени напълно неподготвени на общия европейски пазар, без да имат възможност да се конкурират с големите западноевропейски кооперативи, подпомагани с публични средства в продължение на десетилетия. Цеков изтъкна липсата на адекватна държавна политика и посочи, че секторът е силно уязвим от климата, пазара и геополитиката, поради което субсидиите трябва да се възприемат като инструмент за конкурентоспособност, а не като "мръсна дума“.

Сериозен проблем остава и разпределянето на финансовата помощ, тъй като част от средствата отиват при т.нар. "субсидиевъди“ – фиктивни производители без реална дейност. Цеков даде пример с официални проверки след тежките измръзвания през миналата година, при които между 40% и 50% от проверените площи не са отговаряли на изискванията за реално производство. Въпреки установените нарушения, голяма част от тези терени впоследствие са получили подпомагане, което според бранша доказва наличието на политически чадър, пречещ на конкурентната среда.

Натиск от чуждия внос

Паралелно с това българският пазар е подложен на силен натиск и от по-евтино сурово мляко от Европа, най-вече от Унгария. Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов обясни, че цената на суровината там е значително по-ниска и се очаква да падне още след отпушването на тамошните субсидии. Българските мандри са принудени да купуват по-евтиния вносен ресурс, за да останат конкурентоспособни, тъй като в противен случай пазарът ще бъде залят директно от чужди сирена и кашкавали. Михайлов прогнозира, че ако тази тенденция се запази, цените на млечните продукти може да започнат да спадат и за крайните потребители в магазините.

Проблеми има и с птичето месо

При птичите продукти се наблюдава друг парадокс – те често са сред най-евтините на едро в цяла Европа, но крайните цени за гражданите остават изключително високи. Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов обясни, че причините се крият по веригата до магазина и включват високи търговски надценки, разходи за реклама, промоции и драстичната разлика в данъчното облагане. Той даде пример с Германия:

Предупрежденията на производителите

Въпреки че производителите подкрепят амбицията на кабинета да ограничи спекулата и нелоялните практики по веригата, те предупреждават, че някои от новите текстове могат да създадат излишна административна тежест, включително за по-малките обекти. Като пример бе посочено задължението търговците с оборот над 5 милиона лева да публикуват ежедневна информация за цените си още в ранните сутрешни часове. Независимо от тези детайли, представителите на трите сектора оцениха действията на правителството като първия реален опит за държавна намеса в защита на българското производство, обобщавайки, че веригите и производителите са взаимно необходими за присъствието на качествена родна храна на пазара.