Бърдаров: Високият процент на необразовано ромско население в България при една дигитална икономика остава извън пазара на труда, а това е голям проблем

Трябва да има реален поглед върху демографските процеси в България, като се отчитат както наличието на притеснителни тенденции в тях, така и позитивните тенденции. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" писателят и преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски“ доц. Георги Бърдаров.

Въпреки че населението на България падна под 6,5 милиона и всички области са с отрицателен прираст, според него има едно забавяне на темповете на намаляване от 4 до 5 пъти, което не е успокоително, тъй като все пак населението намалява, но има вече позитивна наченка. "Точката на пречупване на демографската криза беше 2023 година, тъй като от 45-50 хиляди да паднат само на 2200 души намаляване, това е огромен скок.“

По думите му има 6 процеса, които определят демографската криза в България, като два от тях са общоевропейски и върху тях не може да се повлияе особено – ниската раждаемост и застаряването на обществата.

"Ниската раждаемост е процес, който е абсолютно естествен и случва в целия свят. Той ще достигне някаква критична ниска точка за света в някакво обозримо бъдеще, след което по естествен път ще почне да се повишава. Същото и по отношение на застаряването,“ обясни той.

В България има 4 процеса, които са специфично български и върху тях трябва да се работи, за да обърнат негативните тенденции. "Първият е свръхвисоката смъртност, вторият процес е дефицит на младо активно население, третият са драстичните и териториални диспропорции и четвъртият е високият процент на необразовано ромско население, което при една дигитална икономика остава извън пазара на труда.“

Относно показателите, че 40% от територията на България попада в т.нар. графа "демографска пустиня“, доц. Бърдаров обясни, че това е характерно само за умерените ширини, които предполагат най-добрите условия за живот и стопанска дейност.

"Идеята на този показател е, че такива територии не могат да се рестартират самостоятелно, тъй като са паднали под критични минимуми на активно младо население, и там е необходима целенасочена държавна намеса. Това са територии в България, като Северозапада и Североизтока, които предполагат изключително благоприятни и природо-климатични условия, и връзката на река Дунава с Централна и Западна Европа – т.е. ресурсите ги има, но трябва да се предприемат активни политики,“ обясни той и добави, че един от проблемите в България е липсата на адекватна регионална политика.

Демографската картина на България се различава много малко от тази на Европа, обясни още експертът. Според доц. Бърдаров това, по което се различава България, е много високата смъртност, като България е на първо място в цяла Европа и едно от водещите страни в света по смъртност. Друга разлика е миграцията, като у нас вече се наблюдава обръщане на миграционните процесите, на които в голяма степен се дължи намаляването на населението на България.

"Ние сме на точката на пречупване на демографския рестарт. Трябва много внимателно да акцентираме на тези процеси, които могат да доведат до пълното обръщане на тенденциите и да се видят и подкрепят позитивните модели вътре в България,“ каза той и даде пример с позитивните тенденции, които се наблюдават в Община Бургас.

"Т.е. това, което беше инвестирано в образование, в медицина, в комфортна жизнена среда, вече почна да даде резултат, и това е моделът, който трябва да се следва,“ категоричен е доц. Георги Бърдаров.