Обувките са стока без която не можем, а всеки потребител ежедневно ги купува. Но как стои въпросът с производството на български обувки и кожени изделия и какви са основните предизвикателства за сектора у нас?
По тези въпроси Money.bg разговаря с Пламен Иванов, председател на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост.
Кожарската и кожухарската промишленост са особено важни за производството на стоки за населението – чанти, аксесоари, обувки и др. Според Пламен Иванов, в последните години секторът у нас практически няма развитие.
"От над 200 предприятия, свързани с обувното и галантерийното производство, в момента функционират не повече от 20, и то малки фирми с персонал под 50 души“, обяснява Иванов.
За сравнение, преди имаше заводи с хиляди служители, като "Флавия“ в Пловдив, "Кавалер“ в София, "Рекорд“ в Габрово и други. Днес секторът е в сериозен колапс и на практика изчезва.
Производителите на кожи също са останали само две малки фирми в Габрово с по-малко от 20 служители. По оценки на Съюза до края на 2030 г. в България може да не остане нито едно предприятие за производство на кожи.
Според експертите основната причина е държавната политика, включително закриването на професионалните гимназии и техникумите, които подготвяха кадри за бранша.
Гoлям пpoблeм e cъщo paзpeшaвaнeтo нa бeзpaзбopния внoc нa тypcĸи oбyвĸи бeз митa и ĸитaйcĸи oбyвĸи c минимaлни митa пpи зaнижeни цeни.
Haпpимep в oбyвĸитe внoc oт Typция, пoчти винaги пoлoвинaтa oт влoжeнитe мaтepиaли ca изĸycтвeни. Дoĸaтo ниĸoй бългapcĸи пpoизвoдитeл нямa дa cи пoзвoли дa изpaбoти oбyвĸи в ĸoмбинaция или изцялo oт cинтeтични мaтepиaли.
По отношение на използваните материали, по-голямата част от малкото останали производители работят на ишлеме – т.е. обработват материали, предоставени от клиентите, предимно за Италия. Практически няма износ на готови български обувки и галантерия.
Що се отнася до продажбите на български обувки на вътрешния пазар, за последните две години се наблюдава осезаемо поскъпване. Причината е намаленият интерес от страна на потребителите, които предпочитат голямо количество вносни продукти, често с по-ниско качество.
По данни на Съюза, едва 5% от обувките на българския пазар са произведени у нас. Практически няма износ, освен продукцията на ишлеме, предимно за Италия.
Средните цени на качествените български обувки (дамски и мъжки), изработени изцяло от естествени материали, са между 80 и 100 лв. без ДДС. Въпреки това, качествени обувки от естествена кожа се продават в България много рядко, а голяма част от вноса съдържа синтетични материали.
"Например при обувките от Турция почти винаги половината материали са изкуствени. Никой български производител не си позволява да изработва обувки от синтетични материали, защото това намалява качеството“, посочва Иванов.
Проблем е и липсата на контрол за вредни вещества като диметил фумарат, формалдехид и 6-валентен хром. Докато в Европейския съюз се изискват проверки в акредитирани лаборатории, у нас такива проверки липсват.
Пламен Иванов подчертава, че секторът има сериозни трудности и прогнозите до 2030 г. не са оптимистични, ако държавната политика не се промени.
"Необходимите мерки са две. Първо, трябва да се възродят професионалните гимназии и техникуми за подготовка на кадри за обувната и галантерийната промишленост. Това е занаят, който изисква квалификация и умения.
Второ, трябва да се обърне внимание на безконтролния и почти безмитен внос от страни като Турция, Китай и Индия. Никой не проверява дали вносните обувки наистина са от естествени материали, както се твърди от вносителите“, казва Иванов.
