България и еврозоната - какво казва важен доклад?

Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика, възможно е обаче страната да не може да покрие инфлационните критерии.

Това пише в доклад на Съвета за икономически анализи, създаден в началото на тази година от служебния кабинет на президента Румен Радев. В съвета участват 11 икономисти от България и света. През юли звеното излезе с анализ на икономическите ефекти от приемането на еврото в България.

Доц. Пламен Ненов е макроикономист и е сред експертите, изготвили доклада. 

"България вече няколко десетилетия е във валутен борд и българският лев е фиксиран към еврото. Това де факто прави България член на еврозоната. Доверието във валутния борд и ниският публичен дълг на страната обуславят сравнително малки разлики в лихвите в България спрямо тези в еврозоната". 

От октомври 2020 година България  де факто е член и на банковия съюз, посочи той. 

"Българската банкова система е под надзора на ЕЦБ. Членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства – по-лесно управление на ликвидността на българския бюджет и публични финанси и намалени трансакционни разходи при търговията, свързани с обмяната на валута. Страната ни ще стане и официален член на банковия съюз, а това ще й даде възможност да влезе в официалния процес на вземане на решения.   

Основният лихвен процент в страната не се определя от БНБ. Българската парична политика е функция на тази на ЕЦБ"

Необходимо е  използването на общия път на държавите, които вече са приели еврото, особено на тези от Източна Европа, обясни икономистът.

Единствените препятствия, които могат да възникват около приемането на България в еврозоната, са свързани с изпълняване на критериите, които трябва да покрие, каза той, цитиран от pariteni.bg.

"Изглежда, че страната ни няма да може да покрие инфлационния критерий". 

Ако проблемът с инфлационният критерий не се окаже препъникамък, смятам, че България ще стане член на еврозоната от 2025 година, разясни Ненов.

"Ако се окаже проблем, тогава е възможно да има забавяне до следващия конвергентен доклад, който ще е през 2026 г. за приемане през 2027 г."