Българинът е алкохолик номер едно в Европейския съюз, като безапелационно държи първенството по пиене на твърд алкохол. Това установи проучване на "Монитор". Нашенци обаче се явяват нещо като неформални лидери по пиене, тъй като официалната статистика не може да "хване" консумацията на нелегална пукница.

"Ако се гледат официалните цифри, излиза, че поляците се черпят най-често с твърдо гориво. Те обаче нямат нелегално производство." Това каза пред "Монитор" Никола Николов, шеф на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/.

Според статистика на сайта за християнско възпитание - trinity-bg.org, всеки втори мъж у нас пие, всеки трети е склонен към алкохолизъм, а всеки шести е завършен алкохолик.

Според данни на производителите на алкохол у нас официалната консумация на спиртни напитки е 56 милиона литра годишно или по 7.4 литра на човек, което е "златната среда" в ЕС. Към тях обаче трябва да се прибавят още 80 милиона литра нелегално производство /10.5 литра на човек/, за да се получи реалната картина. Така излиза, че годишно българинът консумира рекордното количество от 17.9 литра твърд алкохол. Това ни изстрелва пред държавите с най-тежък алкохолен проблем в Европейския съюз като Финландия - с потребление на спиртни напитки от 10 литра на човек.

Консумацията във Франция е около 13 литра годишно, но там се пие предимно вино. Подобно е положението и в Люксембург, където изпитите количества достигат до 15 литра на човек. Там обаче е силно развит виненият туризъм, така че пият предимно чужденците - и то вино.
В сравнение с държавите от ЕС, традиционни производители на вино, консумацията у нас е на нулата, коментира още Николов. Според данни на НВЛК българите годишно изпиват 29 милиона литра вино или само по 3.8 литра на човек.

Тежкото пиянство на Европа става сериозен проблем, коментираха пред "Монитор" експерти, работещи за финландското председателство на ЕС. Оказва се, че именно Стария континент е най-пиещият, като по този показател е доста по напред от САЩ или Далечния изток. За държавите от Северна Европа безпаметното напиване се е превърнало в част от културата, констатират финландските експерти.

Като част от борбата с пиянстването, а и за да навакса инфлацията, Европейската комисия предложи увеличаване на минималните нива на акциза за твърдия алкохол и бирата от началото на 2008 година. По същество увеличаването на акциза ще засегне 2-3 държави от съюза, но неминуемо ще се отрази на България.

Ние вече сме заковали нашите ставки на минималното ниво за ЕС, но ако държавите-членки приемат предложението за увеличаване на акцизите, "твърдото гориво" отново ще поскъпне, коментираха експерти от финансовото министерство.

Минималните нива на данъка за алкохола са определени в ЕС през 1992 г. и оттогава не са пипани, обясниха от Европейската комисия. За да не се окажат тези ограничения абсолютно безсмислени, решението на комисията е те да бъдат увеличени поне с процента на инфлацията оттогава до 2005 година - 31 на сто. Ако се приеме предложението,ще пострада и бирата, но там увеличението ще е само с 4.5 на сто. Информацията е на вестник "Монитор".