Българската енергийна и ресурсна система в момента функционира в критичен режим, разчитайки на затихващи резерви. Този модел обаче е изначално неустойчив във времето, а наближаващият летен сезон и засилващата се пазарна волатилност поставят на сериозно изпитание сигурността на доставките на горива и стабилността на електроенергийната мрежа у нас.

"Ние живеем от запаси в момента. Тези запаси в един момент ще свършат. Това не може да продължава до безкрайност.“
коментира пред БНР Боян Рашев, експерт по управление на енергията, ресурсите и околната среда

Основният и най-непосредствен дефицит в момента се очертава на пазара на петролни горива. Исторически погледнато, пикът в тяхното потребление настъпва през летните месеци, когато масовото пътуване, екскурзиите и туристическият сезон активизират транспортния сектор. Настоящата ситуация се характеризира с изключителна волатилност, която крие реални рискове от физически недостиг на пазара.

Въпреки че първоначалните експертни очаквания прогнозираха сериозни трусове в доставките още през месец юни, кризата за момента се отлага. Това е повод за временно успокоение, но не и за неглижиране на рисковете. Ефектите от пазарната нестабилност ще се усетят първоначално чрез прогресивно повишаване на цените по бензинстанциите.

В по-неблагоприятен сценарий съществува реална вероятност от локални дефицити, включително отмяна на авиационни полети поради липса на керосин по международните летища. В това отношение България е относително по-защитена в сравнение с други европейски държави, тъй като разполага с работеща вътрешна рафинерия, чието производство надхвърля обема на националното потребление. Въпреки това пазарът остава непредвидим.

На заден план остава казусът с дългосрочното бъдеще на въглищния сектор. Новината, че Мини "Марица-изток“ и ТЕЦ "Марица-изток 2“ ще продължат да функционират до 2038 г., всъщност отразява една обективна техническа реалност - работата на този комплекс все още е напълно незаменима за баланса на националната електроенергийна система.

Въпреки политическите споразумения и натиска от страна на европейския пазар на въглеродни квоти – чиято основна цел е икономическото затваряне на въглищните мощности – определянето на твърда крайна дата за тяхната работа е практически невъзможно. Ако след десетилетие българската енергетика все още зависи в сегашните мащаби от Маришкия басейн, централите ще трябва да продължат работа, независимо от финансовата тежест на въглеродните регулации. Основната причина за това е липсата на реално изградени алтернативи, като например съвременни газови ТЕЦ-ове, които да поемат базовия товар на страната.

В допълнение, макар страната ни да придобива стратегическо участие в терминала в Александруполис, това съоръжение се намира извън българска територия, което поставя България в специфично и деликатно геополитическо положение по отношение на гарантирането на енергийните потоци.

На този фон решението да се даде "зелена светлина“ за проекта за язовир "Яденица“ се очертава като една от най-позитивните и стратегически важни новини за българската енергетика от десетилетия насам. Проектът за язовира не е просто нова водна инфраструктура, а ключ към трикратното увеличаване на капацитета за съхранение на енергия на ПАВЕЦ "Чаира“ чрез разширяване на долния му резервоар.

Историческият контекст на този проект обаче показва административните парадокси на прехода. Идеята датира отпреди 30 години, като изграждането на физическата инфраструктура вече е било в ход, когато изведнъж, с приемането на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, проектът бива замразен и де факто забранен от европейското законодателство.

Днес, в контекста на ВЕИ революцията, значението на този капацитет е огромно. С интеграцията на язовир "Яденица“, ПАВЕЦ "Чаира“ ще притежава два пъти по-голям капацитет за съхранение на електроенергия от всички съвременни батерийни комплекси, инсталирани в страната през последните две години взети заедно.

Европейската комисия най-накрая започва да преосмисля досегашните си рестрикции, осъзнавайки, че завършването на обекта е критично за стабилността на мрежата в целия регион. Решимостта на министерството на енергетиката да размрази и реализира този смислен, но пренебрегван в продължение на тридесет години проект, е ключова стъпка към изграждането на трайна устойчивост и реална независимост на енергийната ни система.