Бившата съпруга на служебния вътрешен министър Емил Дечев, Мария Златарева, изрази дълбоко възмущение от публичното изказване на Дечев от парламентарната трибуна. В открито писмо до медиите тя заявява, че опитът лични отношения да бъдат използвани за внушения относно професионалната ѝ дейност като магистрат е недопустим.

Повод за реакцията беше вчерашното извънредно заседание на парламента, на което депутатът Тошко Йорданов от ИТН прочете мейл на Златарева до Дечев, в който тя го пита дали е водил дъщеря им на хижа "Петрохан". Дечев отрече твърденията, но същевременно нападна бившата си съпруга, която работи в Софийската градска прокуратура.

"Възмутително е и че общото ни дете за втори път бе въвлечено в публичен политически контекст и ситуация на засилен обществен интерес при злепоставяне на името ми."

Тя нарече неприемливо и унизително използването на парламентарната трибуна за внушения, които не се базират на проверими факти, а смесват личен и институционален контекст. Особено критично е според нея внушението, че магистратът "работи за“ административен ръководител:

"Магистратите не работят "за“ административен ръководител, не служат на лични зависимости и не изпълняват ничия персонална воля. Те се подчиняват единствено на закона, на съвестта си и на вътрешното си убеждение."

Златарева посочва, че подобни внушения не само засягат нея лично, но уронват авторитета на магистратурата и подкопават доверието в правосъдието. Тя категорично отхвърля всички твърдения като неверни и несправедливи и настоява за коректно отразяване на фактите от медиите:

"Всеки опит това да бъде сведено до лични отношения или до измислена зависимост е обиден, недопустим и показателен за опасна готовност публичният дебат да бъде подменян с инсинуации."

Ето цялото писмо на Златарева:

Възмутена от това изказване на бившия си съпруг, Златарева изпрати право на отговор до медиите, които са го публикували. Ето цялото й писмо.

Във връзка с публичното изказване на Емил Дечев от парламентарната трибуна заявявам, че съм дълбоко възмутена от опита лични отношения и да бъдат използвани за внушения относно професионалната ми дейност като действащ магистрат. Възмутително е и че общото ни дете за втори път бе въвлечено в публичен политически контекст и ситуация на засилен обществен интерес при злепоставяне на името ми.

За мен е неприемливо и унизително от най-високата парламентарна трибуна да се отправят внушения, които не почиват на проверими факти, а разчитат на смесване на личен и институционален контекст, за да хвърлят съмнение върху почтеността, независимостта и професионалното ми име.

 Още по-недопустимо е чрез подобни изказвания да се насажда внушението, че магистратът "работи за" административен ръководител. Това не е просто неточност. Това е тежка подмяна на смисъла на магистратската функция и посегателство срещу самия принцип на независимост. Магистратите не работят "за" административен ръководител, не служат на лични зависимости и не изпълняват ничия персонална воля. Те се подчиняват единствено на закона, на съвестта си и на вътрешното си убеждение.

Подобни внушения не просто засягат мен лично. Те уронват авторитета на магистратурата и подкопават доверието в правосъдието. Но няма как да не заявя и личното си възмущение от това, че срещу мен се прави опит да бъдат приписвани зависимости, мотиви и влияния, които нямат нищо общо нито с професионалния ми път, нито с начина, по който изпълнявам задълженията си.

Категорично отхвърлям тези внушения като неверни, недостойни и дълбоко несправедливи. Не приемам и няма да приема мълчаливо публичното злепоставяне чрез инсинуации, чиято единствена цел е да компрометират професионалната ми репутация чрез внушения, а не чрез факти.

Професионалната ми дейност винаги е осъществявана при стриктно спазване на закона, на етичните стандарти и на принципите на независимост и безпристрастност. Всеки опит това да бъде сведено до лични отношения или до измислена зависимост е обиден, недопустим и показателен за опасна готовност публичният дебат да бъде подменян с инсинуации.

Особено тревожно е, когато подобно поведение идва от човек, който използва парламентарната трибуна не за да носи отговорност с факти, а за да хвърля съмнения и да оставя петно върху чуждо име. Това е поведение, което не отговаря на тежестта на институционалната позиция, от която се говори.

Настоявам за незабавно коректно отразяване на фактите и за преустановяване на разпространението на внушения, които накърняват професионалната ми репутация, личното ми достойнство и авторитета на магистратската професия.".