Българското биоземеделие се развива със своите възходи и падения, подобно на страната ни като цяло. Според данни на Българската асоциация за биопродукти, броят на биопроизводителите постепенно се възстановява след значителен спад. През 2017 г. те са били 6800, през 2021 г. намаляват на 4900, а към момента достигат 5646.

"Леко, бавно, но славно и тенденциозно вървим нагоре“, коментира пред БНР Албена Симеонова от асоциацията.

Днес във Велико Търново започва традиционният фестивал на биопродуктите, който ще бъде отбелязан с грандиозен спектакъл, демонстриращ постиженията на българските биопроизводители.

"Жънем успехи и получаваме внимание от нашите европейски партньори“, похвали се Симеонова в интервю за БНР.

В България в момента се обработват 198 000 хектара за биоземеделие – около 2 млн. декара повече спрямо 2017 г. Въпреки това, страната ни остава сред последните в Европа по производство на биопродукти, като зад нас са само Македония и Сърбия, извън ЕС.

"Площите растат бавно, защото биоземеделието се развива постепенно и обществото все още не го разбира напълно. У нас липсва мощната реклама и подкрепа, която наблюдаваме в страни като Швеция, Дания, Германия и Австрия“, обясни Симеонова.

Специалистът подчерта, че биопродукт е само този с европейското лого – зелено листенце със звездички на ЕС.

"Всичко останало – еко, от баба, в планината – е конвенционално и може да заблуждава потребителя. На логото има номер, който показва кой е сертифицирал продукта и какво произвежда биопроизводителят“, уточни тя.

Цените на българските биопродукти постепенно се доближават до тези на конвенционалните храни. "Повече производители и по-качествени продукти водят до конкуренция, която намалява цените. Това е практика, доказана в Канада и САЩ, и вече се случва и у нас“, коментира Симеонова.

Биоживотновъдството е изключително тежко, тъй като не се използва конвенционална храна, а само сертифицирана. В момента България има почти 30 000 биовце, а с пчелите страната ни е световен лидер с 250 000 сертифицирани семейства, като кошерите трябва да бъдат най-малко 3 км от полета, пръскани с пестициди.

"Биопроизводителите се грижат за здравето на населението, като произвеждат храна без пестициди и генно модифицирани организми“, заключи Албена Симеонова.