Германия отчете през януари най-високия брой безработни от 12 години насам – над три милиона души. Парадоксално, въпреки това редица сектори продължават да изпитват сериозен недостиг на работна ръка.
Според експерти причината не е липсата на хора, а дълбокото несъответствие между уменията на търсещите работа и изискванията на съвременния трудов пазар. Все повече професии изискват конкретна квалификация, дигитални умения и добро владеене на немски език – условия, които значителна част от безработните не покриват.
Адвокатът и консултант към мрежата "Справедлива мобилност“ Надя Клуге обяснява, че сезонният ръст на безработицата през януари е обичаен.
"През ноември и декември много хора биват освобождавани, а януари е месец, в който работодателите почти не наемат“, посочва тя в интервю за NOVA.
По думите ѝ обаче тази година се наблюдава засилена тенденция – все повече хора търсят помощ, особено в нископлатените сектори, където работните места намаляват. "Конкуренцията е изключително силна - българите се конкурират както с местното население, така и с бежанци и други граждани на Европейския съюз“, подчертава Клуге.
Един от най-сериозните проблеми за българите в Германия остава недостатъчното владеене на немски език. Според експерта през последните години граждани на ЕС често не са били включвани в езикови курсове, организирани от Агенцията по заетостта, дори когато са били официално безработни. В същото време езиковите изисквания растат дори за нискоквалифициран труд.
"За да работиш като чистач в болница, трябва да можеш да четеш планове за дезинфекция“, дава пример Клуге.
Тези условия водят и до промяна в нагласите на българската общност в Германия. Все повече хора търсят информация за завръщане в България – какви документи са необходими, към кои институции да се обърнат и какви възможности имат след завръщането си. По данни на експерти тази тенденция не е ограничена само до януари, а се наблюдава през цялата изминала година.
