Пловдивчанка, член на Общинския съвет в града под тепетата, изрази разочарованието си от престоя си на нашето море, видя Plovdiv24.bg. Ето какво написа тя в социалната мрежа Фейсбук:

"Почивам си от години на нашето Черноморие. Хубави пясъчни плажове, плитко е и водата е приятна. Бързо и удобно ми е, в случай, че има нужда да се прибера до Пловдив. И донякъде сигурно, защото съм с малко дете, което до преди няколко години, често боледуваше. Не влизам в спорове България срещу Гърция. И двете морета имат своите предимства и недостатъци.

Но след тази година сериозно ще се замисля дали ще се върна на нашето. Очевидно туристите са доста по-малко в сравнение с предишните години. Очевидно сезонът е по-слаб. Очевидно ресторантьорите се опитват да компенсират това с безбожно завишени цени, но за жалост с много ниско качество на предлаганото обслужване и храна.

Сядаме на едно от хубавите ресторантчета в Стария град на Несебър. Невероятна гледка как вълните се разбиват в скалите. Синът ми, фен на мидите с черупки, си поръчва порция. След около 20 минути чакане пристигат. Пълни с пясък и водорасли.

Връщам ги, разбира се. Сервитьорът ме уведомява, че няма да ги включи в сметката. То бивало и да ги включи. Малкото склонява на пилешки шницел с чеснов сос. След около още 20 мин порцията пристига - сосът вкиснат.

Завидях тайно на компанията на съседната маса, която, след като разгледа менюто и видя, че салата под 15 лева и риба под 35 почти няма, реши да стане и да си тръгне. Поне не им се наложи да ядат лоша храна.

Случката със спасителите е просто съвсем нагледен пример за отношението към туристите. Струва ми се, че работещите по морето живеят с идеята, че ти си отишъл не да си почиваш, а да им ядеш скъпата и долнопробна храна, да им търпиш настроенията и ако може - да не ги караш много да работят.

Като прибавим към всичко това и тук-там изскачащи мини и километричните задръствания по магистралата при всяка една катастрофа, а те са по няколко на ден (може би защото, за общо 4те пъти, в които пътувах по нея през последните две седмици, не видях нито един полицай), перспективата ми се измества на юг".