В България има едно криворазбрано възприятие, че стъпвайки на пешеходна пътека, ти си абсолютно защитен. Това каза в ефира на “Пресечна точка" Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Инцидентите с блъснати деца на пешеходни пътеки бележат ръст и са с 27% повече спрямо същия период на миналата година по данни на МВР. Това се случва на фона на по-тежките наказания в закона за движение по пътищата и засиления контрол по пътищата. Само за месец тол камерите са установили над 33 000 нарушения на средната скорост. Рекордьорите са се движили с над 220 км/ч. Най-тежките нарушения са от АМ “Тракия". 

“Новите законови промени действат от почти месец - от 7 септември, което е малък период, за да се отчетат някакви резултати. Най-вероятно на годишна база ще можем да направим анализи", смята експертът. 

Според него това да се забрани на пешеходците да говорят по телефона, докато пресичат пешеходна пътека, да слагат слушалки и внезапно да се появяват зад спрял автобус или тролей, е промяна подтикната именно от ръста на пътните инциденти. 

“Този тип мерки са точно в резултат на този анализ, който е направен, защото има едно криворазбрано възприятие, че стъпвайки на пешеходна пътека, ти си абсолютно защитен. Законово това не е вярно - предимство имат трамваите и автомобилите със специален режим. Отделно пешеходецът трябва първо да се огледа, да прецени на какво разстояние е автомобилът и да се движи внимателно", смята Тодоров. 

По думите му не учим достатъчно добре децата си как да пресичат и да са в безопасност.

“Често виждам как на светофар детето е спряло на червено, но бабата решава да минат и го дърпа. Заради такива случаи в Сърбия са решили, че ако едно подобно решение се извърши в присъствието на непълнолетно дете, глобата се увеличава 3 пъти". 

“Ние преди години настоявахме за въвеждането на легнали полицаи преди пешеходните пътеки. Това е практика в развитите държави. Там има цели кръстовища, които са надигнати, особено в зоните с ниска скорост", обясни председателят. 

“Има места, на които пешеходните пътеки са изтрити. Обикновено се възстановяват около 15 септември, но след 2 месеца изчезват, защото се използва некачествена боя. Там също има корупционен елемент, което е сериозен проблем, защото маркирането на нашите пътища или не е добро, или го няма", смята той. 

Тодоров припомни, че след смъртта на Сияна бяха очертани около 40 критични пътни участъка, а голяма част от тях бяха отстранени. “Но опасните участъци реално са двойно повече. Истината е, че инфраструктурата е голям длъжник на пътната безопасност и на всички водачи. Виждаме какви безумия се случват по АМ “Тракия". Три часа се пътува до Пловдив, а няма обходен маршрут. Ако тази магистрала се затвори, трябва да бъде осигурена алтернатива. 

Според него има положителен ефект от тол камерите. “Категорично трябва да се разшири обхвата им. Ние 10 години се борим да се въведат. Това беше голяма битка, защото ни се обясняваше колко е сложно, а камерите са и скъпи. В крайна сметка стартирахме с 18 участъка, те се надграждат. Следващата стъпка е засичането на моментна скорост, защото по второкласните пътища средната не може да се засече".

Тодоров обясни, че тези участъци категорично трябва да са предварително обозначени, за да имат превантивен ефект. “Идеята не е да събираме глоби, а хората да са информирани. Видимо се успокои трафикът по магистралите. Но все още има проблем с чужденците, защото нито са разбрали, нито им пука - тях не ги санкционират".