Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме каякара Божидар Миленков - бронзов медалист на К4-1000 метра от Олимпиадата в Москва през 1980 година.
- Разкажете ни как започна всичко. Кои са първите Ви стъпки в спорта? - Преди да започна да тренирам каяк правих опити да се занимавам с лека атлетика, с баскетбол. Двамата ми братовчеди - Харалан и Стефан Захариеви, обаче тренираха каяк. Те ме доведоха на Гребната база. Хареса ми, и започнах от 4-ти клас да идвам с тях. Просто ги наблюдавах как тренират. И в един ден – помня го много добре, защото беше първият учебен ден, на 15-ти септември 1966-та година, преди училище дойдох на Гребната база. Тогава Георги Учкунов, легенда в пловдивския спорт, ме качи на лодка, направихме една обиколка пред пристаните, подписах декларация, че родителите ми са съгласни да спортувам и така започна всичко. Това беше първият ми официален тренировъчен ден. И от тогава досега целият ми съзнателен живот е минал в кану-каяк.
- Спомняте ли си първото си голямо състезание и как се подготвяхте за него? - Всъщност не помня нищо от първото си голямо състезание. Помня само как се подготвях за него, защото всичко ми изглеждаше като сън. Като всеки новобранец го изживявах много емоционално и от първия до последния метър не знаех какво се случва. Първото ми състезание беше Спартакиадата през 1969 г. в Пловдив и станах 2-ри на четворка каяк. От тогава до последното ми вътрешно състезание няма година, в която да не съм се качвал на стълбичката, и да не съм имал шампионска титла за България, за "Тракия“.
- Участвали сте в две олимпиади. Имаше ли разлика в подготовката Ви за едната и за другата? - Участвал съм не в 2, а в 3 олимпиади, като на 2 от тях – в Монреал (1976г.) и в Москва (1980г.) бях състезател, а в Сеул (1988 г.) бях треньор в женското направление. По-различното е, защото олимпиадите са веднъж на 4 години. Това е най-големият спортен форум, както всеки знае, отговорността и напрежението са много по-големи. На едно място са събрани спортисти от всички спортове от цял свят и от една страна е много интересно, а от друга – е много отговорно и натоварващо. Обикновено на олимпиадите стават най-големите изненади точно по тази причина – защото всеки иска да е първи, всеки кара на ръба на риска и понякога минава от другата страна, което вече е пагубно.
- Каква е тайната да се спечели олимпийски медал? Има ли специална формула? - Не, формула няма. Трябват само много труд, много упоритост, много последователност, воля, амбиция – всичките стандартни неща. Малко клиширано звучи, но това е истината.
- Какво бихте посъветвали младите спортисти? - Олимпийски медал се извоюва трудно. Не всеки може да спечели такъв, но всеки трябва да се стреми към него. И не за друго, а защото спортът е един модел на живота. Той е една репетиция, подготовка към самия живот. Спортът е едно състезание, един стремеж към самоизява и една голяма школа. Ако човек постигне успех и се реализира в спорта, смятам, че може да успее и във всяка една друга сфера на живота.