Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за
изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме боксьора Иван Михайлов - бронзов медалист от олимпиадата в Мексико сити през 1968 година в категория до 57 кг.
Разкажете ни как започна спортната Ви кариера?Започнах да тренирам в град Сливен през 1961 г. След това влязох в казарма Станах два пъти шампион отборно първенство. По-късно дойдох в "Локомотив“ Пд, с който станах 3 пъти шампион на България. Последва и Европейското първенство през 1967 г., където участвах за първи път на такова голямо състезание и не очаквах да се класирам, а всъщност взех бронзов медал. През 1968 г. спечелих и бронзов медал от Олимпиадата в Мексико.
Защо избрахте бокса?Желанието ми винаги е било да тренирам бокс и навремето време само това ме привлече да спортувам. Тогава гледах и един филм - "Тежки ръкавици“. Хареса ми и главната роля на боксьор.
На какво Ви научи боксът? Какви качества изгради у Вас? На страшно много неща. Но това, което е най-важното, е дисциплината.
Как протича подготовката за състезанията? Постоянно бяхме на лагери. Свършеше ли единият лагер, ни пускаха в почивка за 4 дни и после пак на лагер. След всеки от тях имахме състезания – повечето международни. И мисля, че тази подготовка ми помогна да се представям добре. Може би затова бях толкова време в националния отбор.
А за олимпийските игри?
Подготовката беше много хубава и ние знаехме за какво тренираме. Няма значение дали отиваш на състезание, на олимпиада, дали просто отиваш на лагер – трябва да се представиш добре. Пък и нали трябва да представим отлично България! Трудно беше, но винаги се мотивирахме.
След прекратяване на спортната Ви кариера ставате треньор. С какво ви привлече треньорската работа?Нямаше къде другаде да отида. Трябваше да бъда треньор. Това, което трябваше да правя, е да бъда треньор.
Как се мотивирате младите хора, за да постигат високи отличия?
Тренирах много момчета и всички бяха кадърни. Имах много шампиони, както и класирали се на 2-ри и на 3-ти места. Това, на което винаги ги учех, бе дисциплина. Най-важното е да имаш дисциплина, за да вървиш нагоре. Без нея нещо не става. Само така се мотивираш, за да извоюваш каквото и да е отличие.