- Данчо, можем ли да ти честитим вече трансфера в италианския Виченца?
- Остават само някои формалности по подписването на договора. Все пак преминаването ми още не е факт. Дано черна котка да не мине пътя ми. Още не смея да се зарадвам. Направо ме е страх, че нещата могат да се провалят в последния момент.
- Настройваш ли се вече за преминаването ти в отбор, в който се играе по-сериозен футбол?
- Готвя се най-вече за много сериозна работа. Ако всичко е наред, ще се опитам да се приспособя възможно най-бързо. Дано да съм здрав. Иначе трябва да покажа качествата си, за да оправдая доверието на новите ми работодатели.
- В последните години с Ботев си имал възможност да се готвиш по време на лагери в Италия. Какво е впечатлението ти от футбола, който се играе там?
- Всичко е на много по-високо ниво. През това лято имахме контроли със сериозни отбори като Сиена и Емполи. Най-голямата разлика е, че те са много по-грамотни тактически и спазват стриктно указанията. Направо беше невероятно, че ние се скъсвахме от тичане, а те ни матираха единствено с две точни движения. Явно всичко е въпрос на правилно заставане, докато ние се лутахме като мухи без глави. Освен това в Италия се залага на жестока преса и трябва да си подготвен изключително добре физически.
- Какво ни липсва в България, за да изоставаме толкова от съвременните тенденции?
- Според мен нищо не ни липсва. Вероятно е въпрос на индивидуална нагласа. Всеки трябва да отговаря за себе си, но мисля, че се иска по-голяма отговорност.
- Вече четири години играеш в Ботев. С какви впечатления ще останеш от отбора?
- Смело мога да кажа, че в Ботев станах футболист. Преди да дойда тук, играех в един селски отбор от четвърта дивизия и се чудех дали въобще си струва да се занимавам с футбол. Тогава Димитър Христолов ме покани и аз нямаше как да откажа. Не съжалявам, защото Ботев е един от най-големите ни клубове. Обстановката е много добра. Аз бързо усетих това и разбрах, че мога да прогресирам. Ако в момента имам шанс да играя в Италия, го дължа само и единствено на Ботев.
- Имаш ли обяснение за войната, която дълго време се водеше между феновете и президента Христолов?
- Те, феновете, сигурно си имат своите основания, но аз не се бъркам в тези взаимоотношения. От мен лоша дума за Христолов няма да чуете. Благодарен съм му, че ми спаси кариерата, а сега мога да заиграя в Италия отново заради неговите връзки и контакти. Няма да забравя, че застана на моя страна. Винаги е бил точен към мен, така че аз нямам никакви основания да му имам зъб.
- Доколко отговарят на истината слуховете през лятото, че си бил много близо до трансфер в Черно море?
- Да, така беше. Варненци много искаха да ме вземат в отбора си и имаше реална възможност да играя за Черно море. Аз обаче предпочетох да остана в Ботев. Не исках да оставя отбора, който ми даде толкова много. Освен това говорих с Христолов и той ми обеща, че ако има интерес към мен от чужбина, дори ще ми помогне. Това също ме убеди да не бързам с преминаването ми във Варна. Сега не съжалявам, че постъпих така. Вероятно ще се окаже, че съм бил прав.
- Ботев започна много слабо сезона и беше определян дори като сигурен изпадащ. Имаш ли своя версия на това, което се случи?
- Разбира се. Слабият ни старт се дължи на онова смешно италианско треньорче, което ни водеше. Не направихме никаква подготовка. В първите мачове направо не можехме да ходим. Играхме много слабо, но вече обясних защо се стигна дотам. Наложи се по време на сезона да направим истинска подготовка. Виждате, че вече играем много по-добре. С всеки изминал мач се забелязва, че сме сред качествените отбори у нас.
- Националният селекционер Пламен Марков често може да бъде забелязан на срещите на Ботев. Твърди се, че той следи от известно време изявите ти и е готов да те покани в държавния тим. Имаш ли готовност за подобна повиквателна?
- Това би било чест за мен. Надявам се да е забелязал качествата ми. Аз обаче не се опитвам да впечатля никого. Старая се да бъда от полза на отбора ми. Не всеки мач съм доволен от представянето си, но винаги се опитвам да бъда сред най-активните. Знам, че съм един от най-опитните в Ботев и хората разчитат на мен.
- Много си близък с брат ти, който играе в Левски. Какво смяташ за неговото представяне?
- Мисля, че той заслужава да бъде титуляр и това не е само мое мнение. Знам, че се старае много и се представя стабилно от доста време насам. Говорим си непрекъснато. На него му трябват няколко поредни мача в стартовия състав, за да се отърси от напрежението.
- Изненада ли те фактът, че той игра като централен защитник в дербито с ЦСКА?
- Не. Той е играл на този пост и в Ботев при Ясен Петров. Обади ми се преди срещата и ми каза, че ще играе в центъра на защитата. Отговорих му, че ще се справи отлично, и стана точно така. Брат ми може да играе с успех на няколко позиции.
- Вие сте близнаци и вероятно често ви бъркат. Когато бяхте по-млади, случвало ли ви се е да се смените и това да остане незабелязано?
- Не, никога не сме си позволявали да излъжем въпреки приликата (смее се). Но и до днес продължават да ни бъркат постоянно. Журналистите често се обръщат към мен с името на брат ми. Феновете в Пловдив така и не свикнаха да ни различават. Дори на последните домакински мачове излизаме да загряваме, а публиката почва да реве: "Айде, Веско".
Източник: в. "Тема спорт"
| | |||||||||||||||||