Как започна да се занимаваш с тенис?
Беше много интересно, защото не ме взимаха на художествена гимнастика. Казаха ми, че не ставам за този спорт. Моята леля имаше приятел съдия по тенис и ме заведе на кортовете, когато бях на седем години. Състезавах се до 19-годишна възраст. Не успях да спечеля държавни първенства, но играех добре. На 14 г. бях между първите четири-пет. На 16 и на 18 г. ходих с националните отбори на лични и на отборни първенства.
Как се роди идеята за ТК "Албена", който тази година празнува своята 20-годишнина?
Този клуб се създаде благодарение на моята майка, Бог да я прости. Видя, че имам желание да се занимавам с тенис. Тя направи клуба, регистрира го, направи организацията. Една година по-късно общината ми даде площадката, на която днес се намира клубът. Тогава имаше едни високи треви, беше много порутено и изоставено Благодарение на моето семейство - майка ми, баща ми и сестра ми, оправихме кортовете и полека-лека започнахме. Първият ми спомен е, че съм седнала на едно дунапренче отпред, тъй като нямаше дори един стол. Това се случи през 1996 г. Постепенно се раздвижиха нещата и се появиха дечица. Клубът има хубави резултати във времето назад. Имали сме и други шампиони, излезли оттук.
През миналата година Велизара Филева зае първите места и на сингъл, и на двойки както на закрито, така и на открито на държавното първенство до 12 г. През 2016 г. взе титлата прои 14-годишните, а игра финал и при 16-годишните...
Да, и тази година се очертава да бъде успешна. На зимното държавно тя отпадна в първи кръг на квалификациите. В последствие много проблеми трябваше да се решат. Винаги след хубав резултат идва успокоение. А трябва да е точно обратното - тогава да се работи още повече. Да са още по-концентрирани и усърдни в тренировките. Имаш ли хубав резултат, това не трябва да те успокоява. Това е индикация, че трябва още повече да работиш. Когато Матей Пампулов беше на посещение в нашия клуб каза на състезателите: "След като паднете, трябва да отидете да тренирате, а ако биете, трябва да тренирате още повече." Да се изкачваш нагоре не е чак толкова сложно, но да се задържиш там е голямото предизвикателство. Ако се трудиш всеки ден и всяка минута, няма как резултатите да не закъснеят. Няма време за губене, трябват непрестанни тренировки.
Каква бе конкуренцията на първенството?
Аз лично смятам, че 14-годишната възраст е най-трудната и най-силната. Сериозна беше конкуренцията. Очаквах Велизара да играе добре на този турнир, но честно казано тя надмина предварителните ми планове. От мач на мач играта й се получаваше все по-добре. Още първата й среща обаче беше много трудна срещу Стела Пеева. Стела играе добре, но според мен Велизара беше по-стабилна като физика и като психика и затова го спеячели. Оттук насетне заигра все по-добре. Не беше хубаво, че не игра полуфинал. Затова на финала трудно влезе в мача. Винаги й казвам, че независимо от резултата, трябва да се бори за всяка точка. Във финала нямаше какво да губи. Вече беше падала от Даниела Димитрова, която е с една година по-голяма от нея, с доста опит, 46-а в Тенис Европа. Велизара нямаше какво да губи и беше по-освободена. Изигра много смело мача, като сътвори много хубави неща. От гледна точка на напрежение на държавното първенство до 16 г. й беше още по-лесно. Хубавото е, че ще има един ден почивка, след което идва на лагера, на който ще поизчистим движенията. И на европейското да се хвърли да играе. Там ще срещне много сериозни деца и ще придобие много опит. Отборните първенства са много хубави турнири.
Откога Велизара тренира в ТК "Албена" (Пловдив)?
Велизара е при мен от шестгодишна, започнахме от нулата. За нейното израстване принос имат всички треньори в клуба, също майка й и баща й които са много толерантни към мнението на треньорите. Екипно треньор, състезател и родители сме в добър тандем. Ако едно от тези неща го няма, не се случват нещата.
Кои са най-силните страни на Велизара?
Велизара е много смела и е много амбициозна. Самата тя си има изисквания към себе си. Има много развита силна вътрешна мотивация. Изключително нейно качество е, че тя е много концентрирана в тренировките. От лагера в Сливен и Свиленград също много неща научиха децата. Александър Пенев се беше подготвил много добре от психологическа гледна точка.
Какво си пожелаваш в професионален план?
Пожелавам си да имам зала и закрит корт, защото без него всичко се губи. Цяло лято тренираш и зимата, като нямаш подходящи условия, не е добре. Имам проект към министерството, който е одобрен и чакам пари. За клуба това ми е най-голямата мечта. Вероятно титлите ще има, ако се работи с постоянство. В началото дори не ми беше минавало през главата, че някое от моите деца може да спечели държавно първенство, а ето, че станнаха едно, две, три, четири, пет, шест... Защо да не си пожелая и една европейска титла? Всеки треньор мечтае за дете -шампион.
| | |||||||||||||||||