Снощи на стадион "Българска армия" Локомотив (Пловдив) загуби гостуването си на ЦСКА в последен мач от петия кръг на родната А "професионална" (кавичките никак не са случайни...) футболна група. Нищо ненормално, нали? Просто поредната домакинска победа на "армейците", дошла обаче за кой ли път след поредното "тънко" подпиране от страна на главния арбитър. Името му дори не е толкова важно. Веднъж е Таско Тасков, друг път - Антон Генов, в трети случай... Всъщност, няма значение! Важното е друго.
В 33-та минута Джереми Родригес изведе зад отбраната на "червените" Йордан Тодоров, който беше очевидно съборен в наказателното поле на домакините от бившия си съотборник Пламен Крачунов, но главният рефер Таско Тасков подмина ситуацията. Нека само си представим, че единадестметровият наказателен удар бе отсъден... Резултатът вече можеше да бъде 1:1. Веднага в ответната атака реферът, без да се замисля, даде една много спорна дузпа за ЦСКА за "нарушение" (кавичките отново не са случайни) на стража Лучини срещу Мораеш. И така се стигна до 2:0 вместо до 1:1. В 40-ата минута Локо "намали" резултата с гол на левия си бранител Михаил Венков. Защитникът засече центриране отдясно, но страничният рефер вдигна несъществуваща засада, с която отмени гола на пловдивчани. Сухите цифри бяха прекалено "сухи"... 2:0 за домакините, вместо 1:1 или поне 2:1. Защото едно е да излезеш за вторите 45 минути с един гол пасив, а нещо съвсем различно - да губиш на полувремето с две безответни попадения. Само че... знаете ли какво? Един европейски съдия не би имал предвид кой отбор е от столицата и кой - не! Той просто би свирил това, което вижда. Тогава може би мачът би завършил малко по-различно (най-вероятно пак с победа на ЦСКА, но... с много повече изводи за тях и техния лагер), отколкото сега. 3:0 е категорично, нали? Но дали толкова категорично бе чисто футболното превъзходство на... "столичани в повече"... ???
И така до следващия август. Когато отново ще ги видим с наведени глави, опозорени от... Спартак Търнава, Тампере, Олимпия Любляна и... Има ли смисъл да продължавам? Нелепо е...