Спекула има навсякъде и разбира се там, където хората са най-притеснени – хранителните продукти, услугите, здравеопазване, образование и жилищата, очевидно е, че в тези сегменти спекулата е най-дръзка и най-съществена. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" икономистът и преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси проф. Боян Дуранкев.

По думите му в България има необосновано поскъпване на цените на имотния пазар, въпреки че и сивата икономика, и корупционната икономика са с много високи проценти спрямо годишният БВП, според него доминират повече приказките и обещанията, че спекулата ще бъде притисната, отколкото реалната война с нея. "В България има някои сектори, където действително може да се очаква по-висок ръст на цените, но в такъв сектор, като жилищното строителство, не може да се допускат такива цени, които не позволяват на средния българин със средните доходи да закупи едно нормално 2-3-стайно жилище, в което да отгледа 2-3 деца."

Средните цени на жилищата за 10 години са нараснали с почти 230%, посочи още икономистът, като добави, че повече са се търгували съществуващите вече жилища, а не новите.

"Когато вие купувате съществуващо жилище от някой собственик, това не увеличава реалния брутен вътрешен продукт, това не е строителство на ново жилище. Но една такава покупко-продажба се тълкува като елемент на икономическия растеж, т.е. колкото повече хората обедняват и продават жилища, а българите намаляват и продават жилища на така наречените "инвеститори в жилища", толкова повече изглежда, че расте брутният продукт, а всъщност с нищо не се е променил", обясни още Дуранкев.  

Според него логиката на управляващите е, че всичко трябва да решава свободно пазарът, но тази логика обръща кораба. "И българите неслучайно бягат към страни, където има и по-добри жилища условия, по-добри възможности за кредити и по-добри условия за отглеждане на деца. Ако това правителство иска да направи крачка напред, и то солидна крачка напред, трябва да се погрижи за възстановяването на селското стопанство.

И другото нещо, към което трябва да се стреми, е да подсигури жилища, да ги наречем "жилища-котва" за младите българи с добри възможности за изплащане на жилищата или със справедливи наеми", посочи той и добави, че се върви към жилищна катастрофа, която най-накрая ще завърши вероятно към 2027- 2028 г. със спукване на този неестествено надут жилищен балон.

Според него трябва да се помисли и за промяна на данъчната облагане, като данъкът върху първото жилище да бъде нормален, но върху всяко следващо да бъде силно прогресивен, за да се ограничи рентиерството.