Халфът на Ботев Костадин Видолов направи много силен есенен полусезон в родния шампионат. Плеймейкърът на "канарчетата" пак бе основна фигура в състава на Светослав Гърков и в доста срещи измъкна отбора. Видолов имаше предложение от президента на отбора Димитър Христолов да поеме тима преди началото на шампионата, но отказа. В следващите редове Коцето говори защо отказа на боса си и какво мисли да прави в бъдеще.

- Коце, на 36 години си, но много хора те определят като човека-отбор в състава на "канарчетата". Как го правиш?

- (Смее се.) Човекът-отбор е пресилено, но мисля, че съм важна фигура в състава. Чувствам се добре функционално, здрав съм и съм подготвен добре. При мен вече няма голямо напрежение преди мач, каквото забелязвам в по-младите ми колеги. Натрупах доста опит през годините и това много ми помага.

- Колко още можеш да изкараш на терена. През пролетта ще те видим с екипа на Ботев, а после?

- Всичко зависи от това как се чувствам. Да, през пролетта със сигурност ще играя за Ботев, а след края на сезона какво ще става, не мога да кажа. В момента за мен е важно да се представям добре на терена и вярвам, че успявам да го правя.

- Нормално или странно е това, че ти и Лилчо Арсов в Ботев, както и Даниел Боримиров в Левски, правите запомнящи се срещи, а вече сте на възраст, без да се обиждаш. Къде остават младите?

- Защо да е странно, напротив, смятам, че е нормално. Лилчо Арсов също е много важен за отбора на Ботев. Целта ни с Лилчо е да помагаме на младите, да ги увличаме след себе си и така да се развиват и представят по-добре. Доколко добре се справяме с това, вярвам, че си личи от резултатите. Ние правим, каквото можем.

- Говори се, че ти си истинският треньор на тима. Даваш ли своето мнение при разбора, при определянето на схемата на игра?

- Много се говори и коментира това от журналистите, но истината е проста и е следната.

Аз съм един от 11-те в състава, нищо повече. Треньорът на Ботев се казва Светослав Гърков. Той определя състава си и той носи отговорността за представянето на отбора.

- Защо отказа преди началото на шампионата да поемеш "канарчетата". Тогава имаше и оферта от Георги Василев да преминеш при него в Нафтекс и да му станеш помощник. Какво те накара да останеш в Ботев?

- Кратък ще бъда. Нямам нужните документи, за да бъда треньор. Разговарях преди сезона с Димитър Христолов по този въпрос и му казах, че искам още една-две години да играя. Това и правя в момента. Все още ми е приятно да бъда на терена.

- Как би изглеждал отборът на Ботев без теб?

- Ще ти отговоря най-точно на този въпрос след няколко години, когато вече няма да съм действащ футболист. (Усмихва се.) Много добре знаеш, че във футбола няма вечни и незаменими играчи. Как ще изглежда Ботев ли? Пак ще побеждава, пак ще губи. На моето място ще има друг играч. Нищо кой знае какво няма да се промени.

Клубовете градят история във времето, те са вечни. Всеки играч спомага за това в определен период, но кариерата е до време, играчите са преходни. Искам и искрено се надявам, че Ботев играе и винаги ще играе важна роля в българското първенство.

- След мача с Черно море, в който ти не игра, наставникът Светослав Гърков каза, че отсъствието ти се е отразило на съотборниците ти?

- Дали липсвам, или не!? Няма футболист,който да не липсва на отбора си. Много може да се говори по този въпрос, но ще спра дотук.

- Доста време си на футболната сцена у нас. Продължава ли да има уредени срещи в българския шампионат?

- През този сезон се чу за един мач във Варна, а аз имам в главата си още една среща, но не мога да кажа нищо повече, защото нямам доказателства. Спокойно мога да кажа, че останалите срещи се играха. Това е добре за футбола у нас.

- Съгласен ли си с тезата, че има играчи за тренировки и играчи за мачове?

- Това е абсолютно вярно за българската действителност. Това го казвам със съжаление. Играл съм и навън, където съм бил чужденец в състава и знам какво е. Друго е отношението, но всички са поставени при равни шансове. В България не е така. У нас нещата са изкривени. Не забелязвам младите да се стараят достатъчно. Не мога да им налея в главата какво трябва да правят, за да се развиват. Всеки се грижи сам за себе си. На младите трябва да им се помага и го правя доколкото мога. Трябва да отбележа и друго, че поколенията са много различни.

- В Сандански не игра и загубихте. Знаеше ли предварително как ще свърши срещата?

- Не играх, защото бях контузен. Гледах мача от трибуните и честно да кажа, не виждах как ще ни бият, но се случи.

- Ботев нищо не печели навън и малко вкарва. Защо играете толкова трудно при гостуванията си?

- В отбора разбираме това много добре и, повярвай ми, правим всичко, за да го променим. Може би ни липсва още малко самочувствие. През пролетта ще направим всичко възможно, за да вземем точки и при гостуванията си.

- Как гледаш на случая с Николай Домакинов и защо стана така. Нормално ли е?

- Не искам да взимам страна в спор, в който съм никой. За мен най-разумният подход в случая е двамата да седнат и да се разберат. Нищо друго не мога да кажа.

- Защо се отказа от лентата и сега тя е в Даниел Божков. За всички е ясно, че ти си истинският лидер на тима?

- Никога не съм имал фиксидеята да бъда капитан.Смятам, че в лицето на Божков отборът има добър капитан. Тава е важно за мен, а не дали ще бъда аз, или защо не съм.

- В Ботев сте двама ветерани - ти и Лилчо Арсов. Може да се каже, че на вас се крепи отборът?

- И двамата сме във футбола от доста време. Мога да кажа, че ние сме нужният коректив в състава. Лилчо и аз не сме целият отбор. До нас има още 9 наши съотборници.

- Направихте изключителен мач срещу ЦСКА и ги бихте. Какво ви мобилизира за такова представяне?

- Всички вярвахме, че това може да стане. Вложихме много труд на терена и смятам, че заслужено се поздравихме с успеха. Ние сме единственият тим, който нанесе загуба на ЦСКА в провинцията. Това не може да не ни радва.

- Как гледаш на арбитрите. Нещо при тях промени ли се, след като им се увеличиха таксите?

- Тази тема е много голяма, но ще се огранича до следното. Общо взето се отнасяха добре към нас. Имаше един-два мача, в които явно ни ощетиха, но в повечето свириха добре.

Интервюто е на "Топспорт".