След мъчителни 6 години през есента Ботев се класира на седмо място в шампионата, което отново вдъхна оптимизъм сред обичащите най-стария български клуб. За основен "виновник" е сочен старши треньорът на тима Светослав Гърков.

За парадокс или не наставникът идва във футбола не като тесен специалист, а като треньор по лека атлетика. Светослав Гърков е роден на 23 декември 1948 г. в Пловдив. Женен, има дъщеря на 32 години и син на 28 години (Васил Гърков - капитан на Миньор Раднево).

Голямата радост на фамилията е шестгодишната им внучка. Гърков е републикански шампион на 50 км спортно ходене. Треньор по лека атлетика в АФД Тракия от 1977 г., треньор по футбол в Ботев, Арда (Кърджали), Локо (Пд), Сокол (Марково), Рилски спортист и Берое.

- Г-н Гърков, между царицата лека атлетика и цар футбол какво предпочитате?

- Този въпрос не съм го очаквал и ще ми е трудно да отговоря. Мен колегите-треньори и от двата спорта трудно ме разбират и затова, ако дам някаква позиция, кашата ще стане още по-голяма. Обикновено обаче ме легитимират като специалист по лека атлетика. Убеден съм, че футболът е лека атлетика с топка.

Не може в нито един спорт да се развиваш, ако нямаш бягане, ако не си господар на тялото и организма си. Доста треньори по лека атлетика са постигали успехи във футбола. Най-добрият треньор в момента, в света бих казал - Мауриньо, е навлязъл в занаята като преводач. Но е попаднал на хора и е станал човек. Аз лично съм работил при много тежки условия - 22-ма души бяхме треньори на 60 атлети. Всяка минута се доказваш, бориш се. Трябва да прецениш в кратки срокове едва ли не като оракул какъв спортист ще излезе от един седмокласник след 4 години. Така че в началото на кариерата си се изградих като работар и сега нищо във футбола не може да ме уплаши. Като се замисля, все пак си давам ясна сметка, че футболът ми е по на сърце. От 32 години съм треньор, от тях малко повече съм работил във футболни екипи. Така че за мен специално няма връщане назад. Ако е рекъл Господ, ще остана във футбола, докато мога да работя.

- Видяхме ли истинското лице на Ботев през есента?

- Знаете, през последните години Ботев беше постоянно на дъното. Дори и да е завършвал във Втора дивизия на призово място, с такъв успех славен клуб като нашия не можеше да се гордее. Истината е, че ни биеха като тъпани знайни и незнайни отбори, където ни хванат.

През пролетта показахме малко повечко характер, есента го затвърдихме и общо взето отзивите за нас са позитивни. Тук искам да отбележа обаче, че миналата година постигнахме едва 4 победи, от които 3 с резултати от по 1:0. Радващото е, че отборът е млад, като по-голяма част от футболистите са хвърлени в боя почти на юношеска възраст, което е добре.

В отбора има спокойствие, защото се държа като възпитан и културен човек, това рефлектира даже върху зрители, съдии, ръководители. Мога да бъда по-темпераментен от Вили Вуцов и Херо, но мисля, че мога да успявам и със сегашното си поведение.

От 26 юни не съм звънял на Христолов. Кой е закъснял или кой е нарушил вътрешния ред - това са неща, с които трябва да се справяме аз и колегите от треньорския щаб. Нещата са добре, когато всеки ясно осъзнава отговорностите си. Истинският Ботев трябва да го видим през пролетта. Тогава ни предстои да играем в Пловдив с доста класни състави. Иска ми се да започнем да побеждаваме и навън. За съжаление, през есента на два пъти с Рилски спортист и Локо (Сф) бяхме близко до трите точки, но не успяхме.

Затова към този етап ни определят като домакински отбор. Аз обаче ще бъда щастлив, ако и през втория дял на шампионата постигнем 7 победи и 1 равен мач, било то с актив от мачовете у дома.

- Не подценяват ли родните треньори кондиционната подготовка?

- Имаше и такова време, но нещата се променят. Пак казвам, много е важно футболистът да развива скорост, да знае кога да се пести, да навърти определен километраж за 90 минути и т.н. Наскоро в мач между Реал и Валенсия (1:0) Раул Гонзалес бе навъртял 11 200 метра, а е нападател, докато Роберто Карлуш имаше 9 700 метра. Всеки треньор, разполагащ с тези данни, може да си планира работата - нали разбирате какво искам да кажа?

- Доста често през есента и късметът беше с вас - в мача с ЦСКА, с Локо (Пд)?

- Ние работихме за този късмет, преследвахме го и успяхме. Това, че ЦСКА три дни преди нашия мач игра тежък двубой с Бешикташ, не омаловажава труда ни. С Локо (Пд) е истина, че бяхме догонващи, но в крайна сметка постигнахме своето. Освен късмет искам да отбележа, че футболните битки се печелят и с психология, тактически план и от колектив.

Ботев през есента беше страхотен колектив, твърдо го заявявам. Когато губехме, обикновено ставаше след индивидуални грешки. Като спорт футболът е, бих казал, много относителен. Ако Айнщайн беше жив, вероятно гледайки нас, можеше да създаде втора теория за относителността.

Ето например, даден футболист два- три сезона играе изключително зле, освобождаваш го, той отива в друг отбор и прави бляскава кариера. Мисля, че е много важна и индивидуалната задача или тактика, която получава футболистът. На мен ми се е случвало като треньор на лекоатлети в дисциплините на 800 и 1500 метра да давам на трима състезатели различна печеливша тактика. Представете си какво е във футбола.

- Казват, че Костадин Видолов е играчът - отбор на Ботев и без него бихте изглеждали в не така добра светлина?

- В Ботев печели колективът, а Видолов блести. Той е изключителен професионалист, който този сезон мисля, че стигна до съвършенството, с което се представяше в Германия. Иска ми се моите футболисти да имат поне неговото самочувствие, тъй като надали някой може да стигне класата му.

- Какво е мнението ви за вътрешното първенство?

- Общо взето позитивно. Като цяло показваме всички една средноевропейска класа. Левски, ЦСКА, Литекс и Локо (Сф) са по-напред с материала. Получават се все по-оспорвани мачове. Мен ми се ще да повишим малко и зрелищността в играта, за да идват и повече зрители по стадионите.

Доколкото имам информация, рязко намаляха и мачовете с предизвестен изход, което няма как не се забележи от почитателите на футбола. В този ред на мисли ще кажа, че постиженията на Левски в УЕФА в началото на годината и след това класирането в груповата фаза на Шампионската лига вдигна много летвата на клубния ни футбол.

- Предстоят анкети за определяне на футболисти на годината. Кои са вашите фаворити?

- Ще бъда много пристрастен в една такава анкета. За мен номер едно е Видолов, наистина направи много добър сезон и ми се иска да остане още 2-3 години на терена. В една такава класация задължително попадат Георги Петков и Телкийски от Левски, както и Александър Тунчев от ЦСКА.

И все пак, ако бъдем докрай честни за 2006 година, призовата тройка отново ще бъде изградена от играещи в чужбина. За мен №1 е Бербатов,следван от Стилиян Петров и Мартин Петров. Тези футболисти Европа ги слага в своите анкети и класации и не знам защо дискутираме толкова много кои сега са № 1 (Смее се).

На времето ваш колега беше казал, че докато Стоичков стои на крака, в България не трябва да се провеждат подобни анкети. Мисля, че Митко Бербатов със силната си игра се доближава до извода на този ваш колега, естествено с разликата във времето.

- Какво ще си пожелае първият треньор на Ботев в Европейския съюз? Къде ще прекарате празниците?

- (Смее се) Това е само по отношение на обстоятелствата, само на книга. Аз искам с Ботев да играя в евротурните. 27 години празнувам Нови години по ресторанти и сега съм решил вече да бъда със семейството си вкъщи.

Няма да напускам Пловдив. Иначе ще си пожелая, традиционните здраве и късмет.От ЕС ще усетим скъпотията, но с непреклонния си български дух ще превъзмогнем всички трудности.

Интервюто е на "Топспорт".