Коледно - новогодишни размисли и страсти

Има мачове, за които човек го е яд, че е заделил от времето си, за да ги гледа. Или се е лишавал, за да събере пари, да го стори... Е, последното нещо, за което би ме е било яд е, че пътувах до тази далечна Варна, събудих се по тъмно, обладан от ентусиазъм и от някаква надежда и се прибрах по тъмно с горчиви сълзи и тотално съсипан. Струваше си да видиш лицето, което любимият отбор показа - то бе своеобразният крах на цял един полусезон, през който слушаш какви ли не оптимистични неща, изтъркани клишета... абе пълна гавра, на фона не реалността, ако наречеш себе си привърженик на тоя отбор. Или просто наивник, ако за миг решиш да им повярваш. Даже и познатите ни от толкова години крайни фенове започват да остават все по сами по трибуните и да осмислят пътуването си с простотии, които вредят на любимия отбор. Не ги защитавам, даже напротив, но в крайна сметка - каквото се повикало, такова се обадило. Между другото точно тези фенове имат себе си за истинските, най-големите... така както на Лаута има цяла лопатка хора, имащи себе си за работещи в интерес на черно-бялото райе, вървящи по правилния път, участващи дейно във въздигането на феникса от пепелта. Каква наглост!!!

Източник: Ангел Цочев