Христо Данов стана известен на широката общественост в началото на 90-те години, когато беше шеф на Ботев (Пд), а в периода 1993-95 оглавяваше БФС, след като наследи на поста Валентин Михов. Той бе начело на българската делегация на световното първенство в САЩ-94, когато нашият национален тим се класира на четвърто място. По-късно Данов преживя фалита на Агробизнесбанк и прекара близо четири месеца в следствения изолатор през 1999 г., последвани от "домашен арест". Оттогава човекът, свързан с най-големия успех на българския футбол, търси реабилитация на името си. Христо Данов се съгласи да говори без автоцензура пред публиката на Sport1.bg и да разкрие втория план на познатите събития от близкото минало.

- Г-н Данов, на вашата улица отново просветва слънцето след преживения тежък период...

- Надявам се да е така. На две инстанции получих оправдателна присъда по обвиненията срещу мен. На 15-и предстои заседанието на Върховния касационен съд. Междувременно осъдих държавата в Страсбург за 6000 евро за неправомерното ми задържане в предварителния арест. В случая парите не са важни, аз търся морална реабилитация.

- Като че ли се отдалечихте от футбола?

- От официалния футбол - да, но не и от любимата игра. Имам двама синове-близнаци, които са в юношите старша възраст на Спартак (Пд). Има интерес към тях от елитни клубове, но не искаме да насилваме нещата. Ако имат качества и характер за нещо сериозно, ще успеят.

- И до днес, вече 12-13 години, вървят какви ли не слухове и хипотези за събитията в националния отбор след победата над Франция в Париж на 17 ноември 1993 г. и преди заминаването за световното в САЩ седем месеца по-късно. Какво доведе до оставката на тогавашния президент на БФС Валентин Михов, когото вие заменихте на поста?

- Най-напред искам да се знае, че поддържам добри отношения и с Михов, когото наследих, и с Иван Славков, който оглави след мен БФС. Що се отнася до кризата в националния тим преди САЩ-94, тя започна на една контрола в Пловдив малко преди заминаването за Америка. Тогава тарторите на отбора поставиха ултиматум за допълнителни премии за класирането, които до този момент не бяха договаряни. Играчите се подписаха под своите искания, подкрепи ги и селекционерът Димитър Пенев. Тук трябва да се уточни, че за победата с 2:1 над Франция на "Парк де Пренс" всички участници в мача получиха по 50 000 долара, осигурени от Агробизнесбанк. В ултиматума ставаше въпрос за други пари, очевидно обещани от Валентин Михов. По това време президентът на БФС беше в Канада, като междувременно беше говорил с Илия Павлов за набавяне на финансови средства под предлог, че отборът има проблеми със заминаването за Щатите, но нещата не стояха така. Работата беше в допълнителните бонуси, за които ние просто нямахме ангажимент. Вальо Михов не намери сили да излезе пред футболистите и да им обясни ситуацията и се оттегли. Както се знае аз го наследих и получих регистрация за президент на БФС. Междувременно Димитър Пенев беше взел страната на играчите и тази негова позиция влизаше в противоречие с управленските ни виждания. И треньорът щеше да бъде сменен, но нито Георги Василев, нито Христо Бонев се нагърбиха с отговорността да поемат поста. В крайна сметка след оставката на Михов обстановката се успокои. Подписахме договори за премирането на световното, като не предвидихме само последния мач с Швеция. Просто мечтите ни не стигнаха дотам. В заключение по темата за финансите мога да кажа, че отборът си разпредели 50 процента от заработените пари - и за класирането, и за участието.

- Как успяхте да поставите под контрол звездите, които никак не са лесни като характери, а на някои от тях определено липсват първите седем тодини?

- Като се връщам назад във времето ми се струва, че особено важно бе прякото ми участие в живота на отбора. Още след пристигането в Далас обух късите гащи на 45 градуса и не пропуснах нито една тренировка. Пътувах в автобуса с играчите, въпреки че имах на разположение автомобил като глава на делегацията. Разбира се за идилия не може да се говори. Тогава играехме с екипировка на "Адидас", но Стоичков използваше обувки "Кронос" и беше привлякъл на своя страна още четири-пет души. Събрах групата и заявих на Ицо, че ако не се съобразява с официалната марка лично му купувам билет за България. От този момент нямах никакви проблеми със Стоичков и с всички останали момчета. Заедно сядахме на маса, играехме карти и се разтоварвахме в басейна.

- Преломният момент може би беше след загубата с 0:3 от Нигерия на старта на световното?

- Точно така. След загубата отидохме на бар, където Димитър Пенев каза нещо от рода на "...шефе, аз си тръгвам". Отново се наложи да успокоявам топката, напрежението беше овладяно и нещата тръгнаха. След първата победа срещу Гърция в Чикаго отново седнахме заедно. Впрочем роденият дипломат Димитър Пенев действаше много мъдро в нелеката среда на играчи с големи амбици, противоречия, натрупани отношения, лични, клубни и въобще всевъзможни разнопосочни интереси. Селекционерът се допитваше за всяко свое решение до ръководството и получаваше допълнителна увереност от нашата подкрепа. А имаше конфликтни точки - например как да бъде интегриран Наско Сираков на мястото на заболелия Любо Пенев, как да бъде неутрализирано недоволството на Ники Илиев, който излезе от играта за сметка на Ивайло Йорданов и Илиян Киряков. Не е тайна, че Стоичков не искаше нито Сираков, нито Илиев. Трябваше да внушим на селекционера, че Наско, макар и да не бе международна звезда, е необходим като играч с опит и за баланс на силното "червено" ядро. Вероятно тези трудни решения са донесли болка на някого, без съмнение на Николай Илиев, но всичко бе правено в името на отбора и успехът оправда нашите решения.

- Има ли Христо Стоичков качества за селекционер?

- И той като Димитър Пенев е роден за футбола. Един ден обаче ми каза, че би искал сегашното ръководство на БФС да го подкрепя така както ние сме помагали на Пената.Тези думи казват много. Чета аргументите на Стилян Петров за отказа му от националния тим и не намирам в тях нищо конкретно. Дано Ицо устои. Той има качества, но не бива да му се позволява да бъде говорител на българския футбол. Не е негова работа да оценява Ленарт Йохансон, да води война с шведи, румънци, хървати. Селекционерът трябва да си гледа отбора, но му трябва здраво рамо. Съмнявам се, че сегашните силни на деня в БФС му го дават. Освен това Стоичков не е дипломат като Димитър Пенев и това много му пречи.

- Нямате кой знае колко високо мнение за вашите питомци от златното поколение, които от една година оглявават БФС...

- Напротив, поддържам приятелски отношения с повечето от тях. Да вземем Боби Михайлов - неотдавна той ми каза, че прилага в своята работа доста неща от моята практика. Фундаменталната им грешка обаче е в това, че те използват футбола за своите цели, вместо да му служат. Да вземем Изпълкома, в който очевидно всичко е подчинено на Наско Сираков и интересите на ФК Левски. Не е нормално клубни фактори да решават съдбата на всички останали. Естествено, че в тази схема всеки преследва собствените си цели и конфликтът е неизбежен. Струва ми се, че много по-правилна беше формулата по мое време, според която в ръководния орган бяха включени икономически независими личности, необвързани с клубове. Сещам се за банкерите Емил Кюлев, Георги Найденов, Ивайло Мутафчиев... При всички случаи големите фигури от златното поколение имат право на изява, но би трябвало да тръгнат от по-ниските етажи на властта. И не бива мениджърските интереси и лобистките схеми толкова явно да личат. Това пречи на Стоичков и на отбора.

- Г-н Данов, един от вашите грехове или автоголове е връщането на Иван Вуцов в управлението на футбола. Вие го реанимирахме през 1994 г., а година по-късно той ви заби нож в гърба като доведе на власт Иван Славков...

- Иван Вуцов има своите качества, най-вече като организатор. Аз го направих директор, отговорящ за вътрешния футбол, а Христо Йосифов си беше генерален секретар, работещ пряко с ФИФА и УЕФА. По онова време Ленарт Йохансон обядваше във Варна на път за Грузия... За международни контакти Вуцов няма нито класа, нито езици. И все пак този човек имаше какво да даде на българския футбол.

- От десетина години насам ние не можем да се оплачем от съдийството в решителени мачове. Да си спомним чеха Крондъл, който не отсъди три дузпи за Русия в световната квалификация през пролетта на 1997 г. в София и италианеца Колина, който също ни спести най-тежкото наказание срещу Белгия в евроквалификацията през 2003 година. Кой е виновникът или на кого трябва да сме благодарни - Вуцов, Йосифов, Данов, Славков...

- Съвременният футбол е спортна война, в която често липсват правила. Много пъти са ни рязали, понякога и ние сме успявали да си изиграем добре картите. Спомням си, че преди мача на "Парк де Пренс" през ноември 1993 г. вкарахме във Франция без визи Любо Пенев, Емо Костадинов и Петьо Александров. Без визи, а тогава имаше як контрол...

- Ето как стигнахме до мача на мачовете: Франция - България (1:2) на 17 ноември 1993 г. в Париж. Спомням си, че тогава едва не полудяхме с колегите на прес-трибуната на "Парк де Пренс"...

- Страхотно изживяване, което всички участници ще го помним цял живот. И все пак, сега от дистанцията на изминалите 13 години, трябва да бъдем честни към фактите и към себе си. Тогава тази историческа победа ни беше организирана в някаква степен от международната тотомафия. Подчертавам дебело - нашите футболисти бяха великолепни и заслужаваха участието си на финалите в САЩ, където доказаха мястото си в световния елит. Аз сега за първи път казвам, че преди двубоя в контакт с нас влязоха англичани, които ни увериха, че имат начини за въздействие върху определени френски играчи. А цялата комбинация бе започнала преди нашето гостуване в Париж. Спомнете си, че малко преди това Франция загуби от Израел с 2:3. За тези аферисти няма никакво значение едно участие на някаква страна на някакви си световни финали. Дали са били англичани или французи, за тях важното бе коефициентът и печалбата. А те бяха огромни при победа на България. И кой ли би заложил на нашия отбор? Впрочем тотомафията е превзела изцяло световния футбол. И ние сме нейни жертви. Последната титла на Левски и участието на "сините" в Шампионската лига са пряк резултат от намесата на коефициентите и залозите. След като в Англия треньори залагат срещу собствените си отбори, какво остава за Балканите...

- Казвате много тежки думи, които ще предизвикат взрив...

- Защо не?! Аз не принизявам постижението на нашия отбор в САЩ, за което имам някакъв скромен принос. Чисто и просто казвам истината за световната спортна война, наречена футбол. Няма нищо по-добро от истината - и за миналото, и за днешния ден.

- Защо все пак не направихте Ботев шампион в първата половина на 90-те години?

- Исках да стане по естествен път - чрез солидни инвестиции и развитие. Обърнахме посоката на трансферната магистрала - от София към Пловдив. При нас дойдоха Наско Сираков, Боби Михайлов, Георги Донков, Велко Йотов... Наредихме се непосредствено след Левски и ЦСКА, но не стигнахме до върха. А можехме да го направим по модела на Славия и съгражданите от Локомотив. Сега мнозина в Пловдив ме питат защо не го сторих, а пък аз им казвам, че няма смисъл от титли като тази на тима от "Лаута"...

- Сега накъде?

- Занимавам се със селскостопанско производство и чакам пазарите на Европа...