Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера са открити край Старосел

Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера са открити в Средна гора, това съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Екип на Националния исторически музей /НИМ/ под ръководството на доц. д-р Иван Христов поднови археологическите разкопки в района на връх Кози грамади /1365 м/ в землището на с. Старосел, Хисарско. 
Тази година археолозите на музея проучват голямо светилище в най-високата част на върха. В пределите на античния групов паметник от национално значение е открит голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера, обхващащ площ от 50 кв. м. Началото на неговото функциониране започва през втората фаза на ранножелязната епоха /VIII - VI в. пр. Хр./.
Преустроен е през IV век едновременно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, открита и проучена от Иван Христов. През този период траките са използвали обработени каменни блокове, за да подчертаят фасадата на храма. Покрили са го с керемиди от коринтски тип, а на мястото на старите глинени олтари са изградили четири кръгли олтара, изградени от камък и глина.
Това ранно светилище, както и друго, разположено на съседния скалист връх - Сборови грамади, обяснява защо владетелите на одрисите в края на Класическата епоха построяват укрепената резиденция в планината. 
Очевидно в тази част на Същинска Средна гора е действало значимо регионално култово средище. Сигурни податки за използването на новооткрития храм на връх Кози грамади през римската епоха са откритите монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които - с изображение на бог Зевс. Светилището съществува до V век сл. Христа, когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква.
Другите находки на експедицията са монети, сечени в Тракийски Херсонес, монети на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, денари от късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове в светилището. 
"Тазгодишната експедиция на НИМ има амбициозната задача да проучи цялостно светилището на връх Кози грамади, което в древността е било оградено от каменна стена. През август т. г. в екипа на експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Проучванията ще продължат до началото на септември", каза Божидар Димитров.

Източник: радио "Фокус"