Сирийски спонсори ислямизират Родопите

Арабски долари стоят зад финансирането на създадения във Велинград “Съюз на мюсюлманите в България”, установи проверка на “Монитор”.

В управлението на неправителствената организация, която си е поставила за цел възраждане на исляма и връщане на помаците в Родопите към вярата, фигурира името на сирийския бизнесмен Мохамед Усайд Дженият. Той е управител на софийската строителна компания “Аладин - Билдинг”.

Собственик на тази компания е сириецът Аляедин Харфан, който след получаването на българско гражданство си променя името на Аладин.
Името на сириеца фигурира в множество разработки на Национална служба "Сигурност" като един от хората, на чието щедро финансиране разчитат множеството нароили се ислямски неправителствени организации, действащи на цялата територия на Родопите. Самият Мохамед Дженият е съдружник на Аладин Харфан и в същото време е един от учредителите на мюсюлманския съюз.

Самият Дженият потвърди пред репортер на вестника, че е сред учредителите на съюза. Той допълни, обществената представа за дейността на дружеството не отговаря на истината. "Това е неправителствена организация, чиято цел е запазването на независимостта и целостта на мюсюлманската религиозна общност", каза управителят на "Аладин билдинг. Въпреки явната си връзка със Съюза на мюсюлманите, Аладин Харфан отрече да има нещо общо с организацията. "Аз съм сериозен бизнесмен и нямам нищо общо с това. Прочетох статията ви миналата седмица и добре сте направили, че не сте ми забъркали името", каза сириецът.

Въпреки твърденията, че няма представа за учредения "Съюз на мюсюлманите", незнайно как мобилният телефон на репортера на вестника стигна до съдружника му Дженият и самия председател на неправителствената организация Али Хайраддин. В разговори по телефона, двамата поискаха да обяснят "правилно" целите, задачите и структурата на мюсюлманската организация. Бившият районен мюфтия на София Али Хайраддин отрече връзката на съюза с забранената египетска ислямистка групировка "Мюсюлмански братя". Той обясни, че организацията му се финансира от дребния бизнес на мюсюлмани от Родопите, както и от членски внос. На въпрос колко членове има мюсюлманският съюз, Хайраддин не даде конкретен отговор, но каза, че на учредяването му са присъствали 50 човека от общо поканени 55. Съюзът бе учреден напълно инкогнито от медии и общественици в родния град на настоящия главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.

Справка в архивите на Софийски градски съд показва, че мюсюлманският съюз е регистриран още на 27 юни 2006 г. Адресната регистрация на сдружението е на ул. "Струма" 2. В ръководството й са включени лицата Аниола Димова, Мохамед Усайд Дженият, Камен Генадиев, Мюмюн Исмаил,Салих Аршински и 22-годишната Хатме Ахмедова. Мюмюн Исмаил е от джебелското село Слънчоглед и е близък с настоящия депутат от ДПС Неджми Али. Исмаил се занимава с бизнес с питейни заведения, има и обща фирма "Мега" с турски граждани за продажба на електроуреди.
Че ескрайонният мюфтия на София прокарва арабските ислямски интереси в България и по - конкретно Родопите се доказва и от факта, че дъщерята на Али Хайраддин е в управата на нашумялата неправителствена организация Сдружение "Обединение за ислямско развитие и култура", чието седалище е в гр. Смолян. Фатиме Али Хайраддин - Рашидова е в управителния съвет на организацията, която вдигна национален скандал с исканията си мюсюлманките да носят забрадки на обществени места като училища и държавни учреждения. Според фирмения регистър ДАКСИ обединението е регистрирано пред октомври 2004 г. в Смолян, а в управата му участват младежи, родени между 1974 г. и 1983 г. Чрез близките си отношения със сириеца и строителен предприемач Мохамед Дженият, Хайреддин урежда финансирането на ислямската организация.
След разправиите за забрадките скандал заради религиозни символи разтресе и родния футбол, след като стана ясно, че ОИРК финансира и аматьорския тим "Рудозем 2005". На екипите си те поставиха мюсюлманския полумесец.

Спонсор на клуб "Рудозем 2005" е обединението за ислямско развитие - същата организация, която подаде жалба срещу директора на гимназията по икономика в Смолян и срещу регионалния инспекторат по образование заради отказа да бъдат допуснати в часове двете ученички със забрадки.

Самият бизнесмен не отрече, че е получил българско гражданство, но не пожела да съобщи кога точно е станало това. Високопоставени източници от службите обаче съобщиха пред „Монитор", че за услугата Аладин Харфан е платил прескъпо на посредници, които работят и имат силни позиции в президентството. Арабинът получава български паспорт от вицепрезидента Ангел Марин, който е от квотата на ДПС. При вземането на решението не са взети под внимание множеството сигнали на контраразузнаването за страничната религиозна дейност на близките и обкръжението на арабина.

Според чл. 98, ал. 9 от Конституцията президентът на републиката има право да възстановява българско гражданство, да предоставя, освобождава и лишава от него. Другият вариант за придобиване на гражданско, според българското законодателство, се отнася до лица, които имат статут на бежанци. Те имат право да получат български паспорт 3 г. след като са подали молба в Държавната агенция за бежанците. При издаването на документа се изисква справка от агенцията.

Бизнесът на Аладин
Разностранен е легалният бизнес на сирийския бизнесмен с българско гражданство Аладин Харфан. По собствените му признания, той пристига в България, след като е живял в САЩ. Не е известно защо напуска Америка, както и откъде са огромните суми с които разполага. Хафран стъпва в България в началото на 90-те години и започва бизнес с веригата за заведения за дюнери "Аладин".

Само за миналата 2005 г. Хафран е инвестирал 70 млн. евро в страната. Според признанията му пред агенция SeeNews, най-много средства ще бъдат вложени в проекти в сферата на търговията и недвижимите имоти.

Около 30 млн. евро Аляедтин /Аладин/ Харфан е инвестицията за изграждането на търговски център от типа мол в Плевен. Сградата разполага с общо 60 хил. кв.м разгъната застроена площ. Проектът е започнал в началото 2006 г. и според плановете на сириеца се предвижда той да бъде завършен през 2009 г. 20 % от парите са собствени средства, а останалите пари са от външни инвеститори,
Допълнително 30 млн. евро ще бъдат вложени в бизнеса, свързан със строителството и медицинската дейност на сирийския предприемач. В момента Харфан изгражда две складови бази до София, в които са вложени общо 3.3 млн. евро. Двете сгради ще имат обща площ 13 хил. кв.м. Компанията е насочила част от инвестициите си и в строежа на офис и търговски сгради, както и в луксозни жилища. Въпреки че има различни бизнеси, сирийският предприемач е известен в България предимно с производството и продажбата на техника с марката "Елит". В портфолиото на неговия бизнес попада още търговската верига за бяла и черна техника "Технолукс". Предвидено е в това направление да бъдат вложени около 5 млн. евро за стабилизиране и окрупняване на бизнеса. Това включва и преименуването на "Технолукс" в "Техно център Елит".

Аладин Харфан е собственик също така на верига от заведения за арабска храна "Аладин", медицинските центрове "Медстом" и др. През тази година е планирано окрупняване на целия бизнес, като от сега съществуващите 17 компании трябва да останат шест-седем. През миналата година общият оборот на компаниите достига 95 млн. лв. Търговията с техника реализира най-голям оборот, но най-ниска печалба, обяснява Харфан. През тази година се очаква "Технолукс" да има 1.2 млн. лв. нетна печалба. Очакванията на сирийския бизнесмен са тази година общата му печалба да нарасне с 25 на сто, без да споменава колко ще е тя. Информацията е на вестник "Монитор".

Източник: в. "Монитор"