"Повечето родопски селища получават български имена през 1934 г.", каза историкът Андрей Печилков. Той допълни, че старото наименование на смолянската околия е Ахъчелеби. Чепеларе няма старо име, но в по-старите документи се нарича Чепели. От 1934 г. село Дерекъой е вече Соколовци, а Горно дерекъой е Момчиловци. Същата година село Карлуково става Славейно. В старите документи село Бостина е описано, като Босотиня. Село Левочево се е срещало, като Левоочево. Неделино се е наричал Узундере. Аламидере е днешното село Серафимово. През 1934 г. в държавен вестник е обнародвано да се нарича Ябълково, но жителите на селото не се подчиняват на министерското решение. През 1932 г. селото чества годишнина от Балканската война в присъствието на полк. Владимир Серафимов. Тогава Общинският съвет на село Аламидере решева селото да носи името на полк. Серафимов. До 1973 г. жителите на с. Ачар, или сегашното село Свежен, не са знаели, че родопският герой е роден там. Селото се намира в Карловско. Впоследствие двете селища се побратимяват, а в село Свежен построяват паметник на полк. Серафимов. Село Габрица навремето се е наричало Габрово. Фатово няма друго име, но има поверие, че в този район са били хванати българи, които бягали от турците, за да не ги помохамеданчат, оттам идва и името на селото. Село Пещера от 1951 г. е преименувано на Монаско. Село Могилица, преди се е наричало Тозборун. Печилков добави, че село Чокманово открай време се е казвало така, като името идва от турската дума "чок иман", което означава "човек с корава вяра". Когато е трябвало селото да бъде помохамеданчено, жителите на селото не са позволили това да се случи. В старите документи село Смилян се среща, като Исмилиян, а българското име на селото е Смолян, навремето то е било център на духовната структура начело с Висарион Смолянски.
Източник: Р. "Фокус" - Смолян