Петър Стоянов: Повече от очевидно е, че през последните месеци хората в България масово протестират за това, че трябва да плащат акциз върху произвежданата от тях домашна ракия. За нас, българите това е традиция преди всичко. Хората питат защо, след като няма да продават ракията си, трябва да бъдат облагани с акциз. Дежурният отговор на правителството е: "Защото от Брюксел казаха така".
Всъщност, има директива на Европейския парламент, съгласно която има изискване за налагане на минимална акцизна такса върху всички спиртни напитки, които се произвеждат на територията на Европейския съюз и това е алибито на българското правителство. То каза: "Заради това изискване за минимална акцизна такса на ЕС ние не можем да не ви облагаме спиртните напитки, включително и домашната ракия с такъв акциз". След дълга битка депутат от Люксембург г-жа Люлинг заедно с Мартин Димитров, депутат от СДС, днес успяха да прокарат в Икономическата комисия решение, съгласно което се предлага на Европейския парламент да гласува за отменянето на задължителното изискване за минимален акциз върху производството на спиртни напитки.
Това означава, че правителството вече няма да има нито един аргумент за това да облага с акциз производителите на българска домашна ракия. Изцяло фракцията на социалистите е гласувала "против", изцяло десницата и представителите на консервативната партия за гласували "за" и в подкрепа. Това има значение за българските производители на домашна ракия, но има още по-голямо значение, чисто психологически, за обяснение на това защо българите трябва да гласуват на изборите за Европейски парламент. Противно на всички внушения, че изборите за ЕП са чуждо и далечно занимание за българския гражданин, противно на внушението, че там няма да се решават въпроси, които са от значение за нас, българите, всички сме свидетели на най-парадоксалния пример. В Брюксел и Страсбург се решава въпросът за българската домашна ракия. Както знаем добре, нито в Брюксел, нито в Страсбург, нито в Люксембург, откъдето е госпожа Люлинг, са големи поклонници на домашното производство на ракия. Това е типично български проблем, много хубав, много традиционен, част от нашия бит, но няма нищо общо с бита и традициите на Брюксел и Страсбург. По един парадоксален начин там ще се реши въпросът с отмяната на акциза от българските спиртни напитки. Затова смятам, че тази представа за ЕП като място, което е далечно от бита на българина, в което няма да се решават непосредствени проблеми на българските граждани, тази представа трябва да се промени.
СДС ще участва в следващия Европейски парламент с двама депутати. Това е нашата минимална цел. Оттам нататък, каквото реши българският гласоподавател. Аз мисля, че имаме всички добри шансове, защото, първо, СДС е най-старата и с най-ясна европейска физиономия партия в България. Второ, защото СДС е единствената партия в България, която предложи своите цели, за чието постигане ще работи в Европейския парламент. Това са конкретни цели. Както отварянето на европейските трудови пазари, което означава един милион българи да работят не като нелегални емигранти в държавите членки на ЕС, а да работят свободно и да ползват всички блага от полагането на един свободен труд. Такава цел също е противопоставянето ни на въвеждане на данъчна хармонизация в ЕС. Ние смятаме, че България трябва да има самостоятелна данъчна политика, особено в първите години от членството ни. Това е възможността по-бързо да настигнем напредналите европейски държави. Ние сме категорично против искането на социалистическата фракция в Европейския парламент да се увеличи акциза върху дизеловите горива с още 31% в името на тази данъчна хармонизация. Затова ние смятаме, че в ЕС трябва да отстояваме обратната позиция. Всяка държава да има възможност за свое национално данъчно законодателство. Това е в интерес на България в момента. Така че СДС е единствената партия, която е лансирала своите цели и казва за какво ще се бори. СДС има една великолепно конструирана листа от стари и опитни хора и в същото време, от млади хора, които са завършили в западните държави с два-три езика. Това придава една хубава перспектива на листата. Листа, в която има толкова млади и солидни хора, означава, че СДС има перспектива, но на първите места сме опитни политици, защото смятаме, че ЕП не е място, както твърдят някои, за експерти. Към ЕП и за ЕП работят между 3000-4000 души експерти. Това са високо платени специалисти, които също знаят два-три езика, познават европейското законодателство, но нямат политическите умения да защитават каузата. Ние искаме да изпратим в ЕП хора, които знаят какво е Европейски парламент, които са политици, които защитават национална кауза. Затова искаме да убедим българските граждани, че СДС се отнася изключително сериозно към този въпрос, а не просто да пратим човек, който знае шест езика и има политически опит две години и половина. Ние не спираме да пътуваме, както аз, така и останалите членове на евродепутатската ни листа. За да постигнем програмата от минимум две места времето до изборите, което остава, ще го оползотворим с пътуване. Ние пътуваме непрекъснато, защото непосредствените срещи с хората са изключително важни. Продължаваме да лансираме и пропагандираме нашите цели, твърдейки, че гласувайки за СДС, хората ще знаят за какво гласуват. Гласуват за определени цели. Това е много важно. Иначе се казва: нашата партия е много хубава, ние сме много хубави, гласувайте за нас. Изборите за Европейския парламент са много различни избори, в сравнение с местните и парламентарните. Ние залагаме на това, което сме свършили дотук в ЕП. Няма друг евродепутат в България, който да е постигнал нещо в ЕП и да е защитавал кауза. Единствено нашите депутати Мартин Димитров и Филип Димитров правят конкретни неща - това, което стана с акциза. Конкретно нещо е първото питане от български европейски депутат, което излезе от Мартин Димитров до европейската комисия: "Защо някои европейски държави затварят трудовите си пазари за българите?" Европейската комисия се нае да плати с пари изцяло на ЕС пропагандната и информационна акция за отваряне на трудовите пазари, което е нещо. Всичко това сме го постигнали вече. Ние знаем за какво сме там.