Определянето на българска столица след Освободжението е един от най-дискутираните проблеми в нашата история.
"Столицата не може да бъде друга, освен Средец, там, където е средата на българската земя." Тази реплика изрича Константин Иречек в писмо до Марин Дринов, на когото зщн се приписва основната заслуга София да стане столица.
Нека обаче да се абстрахираме от възгледите на проф. Марин Дринов и да поразсъждаваме върху друго - какво мислят Русия и Великите сили мислят за българска столица. Все пак ние
Да започнем с Цариградската конференция. На нея се предвижда България да се раздели на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Тази конференция цели разрешаване на Източния въпрос по мирен път, което така и не се случва.
Следващият международен дебат за бъдещето на България и нова столица е Санстефанският прелиминарен договор. Там чл. 7 де факто предопределя българска столица:
"Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар устав на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 година след Одринския мир в духовните княжества."
"Факт е, че военностратегически интереси доминират над всякакви други фактор. За Русия е по-добре Пловдив да бъде столица на България. Като град, който е най-близо до Цариград и до остатъците от Османската империя. По време на самата Руско-Турско война София не е била спрягана изобщо за бъдеща столица на българската държавност", казва проф. Веселин Янчев в предаването "ИСТОРИЯ.BG".
Идва обаче конгресът в Берлин. Там България е разпарчетосана на няколко части с основната цел да не се създава голяма славянска държава на Балканския полуостров. Създава се Княжество България, което да бъде васално на Османската империя. Създава се и Източна Румелия със статут на автономна провинция на Османската империя. Това е и окончателният момент, в който Пловдив отпада автоматично от "надпреварата" за столица на България.
Член 4 от Берлинския договор гласи:
Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството.
Става ясно, че Търново е основният фаворит и се се предвижда да бъде българска столица. Така по един своеобразен начин ще се направи тази приемственост между Второто и Третото българско царство.
Това обаче не се случва и причината за това е на княз Дондуков. Така смята проф. Янчев.
"Той е назначен чрез императорски указ в България със задача, за да оглави Временното руско управление. Фактически първото българско управление се настанява в Пловдив. Там започва да се изгражда администрацията на новата българска държава. След конгреса в Берлин императорът нарежда на Дондуков да премести ВРУ в Търново. Той обаче не е съгласен с това. Пише един доклад до руския военен министър Милютин.
Причините му са рационални и геополитически. Търново не е удобен във военностратегическо значение град, в зимно време е много изолиран и трудно комуникативен - Дондуков няма да има контакт нито с Русия, нито с Цариград, нито дори с Маедония.
"Русия не се отказва да атакува Цариград. Тя започва да включва в своите планове и българската войка, която е започнала вече да се формира в Пловдив. Военното училище се измества в София по искане на княз Дондуков. Има и друго - по онова време основният съперник на Русия е Автро-Унгария. А София, от тази гледна точка, е прекрасно място - център, в който може да се съсредоточат войските и руските, и българските войски," допълва проф. Янчев.