Не един, а три участъка са се срутили на улица "Поп Харитон" на Бунарджика. Камъните са разчистени, за да може да се направи оглед и при необходимост - да се сондира. Сондажът е нужен, за да се установи къде е скалата и да се прецени при изграждането на новите подпорни стени как да бъдат закотвени към скалния масив с цел да не се допуснат занапред подобни инциденти. Това каза в интервю за Plovdiv24.bg кметът на район "Централен" Георги Стаменов.
Припомняме, че заради обилни валежи в началото на декември се срути част от подпорната стена на хълма. Експертната комисия препоръча разкачване на въздушните мрежи, демонтаж на компрометиран електрически стълб и временно укрепване на пътя. Едновременно с това е започнато изработване на проект за нова стоманобетонова стена, която да понесе натоварванията от ската и учестеното използване на пътя.
Няколко месеца по-рано се срути подпорна стена на Небет тепе. Там вече са извършени всички геоложки проучвания, както и вертикалните и хоризонталните сондажи, за да се изследва почвеният слой под самите стени. В интервюто кметът уточнява, че инженерите трябва да предоставят конструктивно решение как да се направи укрепването без да се наруши античната част, като в същото време не се вижда от посетителите. Според Стаменов разработката би трябвало да е готова в началото на 2026 г., след което ще се направи самото остойностяване за възстановяването и укрепването на цялата стена.
"Това смятам, че е изключително важно, защото говорим за стена, в която има вплетени елементи от I век до днешното съвремие. Това е част от културното наследство на България и на Пловдив и тя трябва да бъде съхранена" - заяви Стаменов.
Райкметът припомни, че обследване на подпорните стени на всички хълмове се прави ежегодно и именно за това всяка година при приемането на общинския бюджет настоява за целево финансиране за всеки хълм поотделно. На въпрос получава ли необходимите средства, отговори: "Като не получим пари, след това ходим да се обясняваме по медиите защо тази стена е паднала и защо има дупки в калдъръма. Това са реалностите – когато няма предприети активни дейности, негативните събития те следват едно след друго“.
Голяма част от подпорните стени са правени по стопански начин преди повече от 80-100 години. Нямат товароспособността на днешното съвремие, защото са градени да премине един човек, една волска кола или най-много една лека кола, уточни Стаменов. Навлизането на тежка техника за ново строителство, проливните дъждове и никакви реакции от общината в последните 50-60 години за укрепване, стабилизиране и възстановяване на тези стени провокират точно такъв тип свлачища.