ВАС окончателно взе решение за склада на "Одрин" 8
Върховният административен съд отхвърли жалбата на фирма "Одрин 8" ЕООД срещу решението на Административен съд - Пловдив да обяви за нищожно разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти за склада на едноименния адрес в Пловдив, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Разрешението за строеж е било издадено от главния архитект на Община Пловдив, а на по-късен етап е извършена и презаверка.
Според върховните магистрати жалбата е неоснователна. Основният спор по делото касае валидността на разрешение за строеж. То е прогласено като нищожно от пловдивския административен съд, след като е установено, че е издадено без съгласуване с Министерство на културата съгласно Закона за културното наследство. Идейният инвестиционен проект също е одобрен от главния архитект без съгласуването му с МК, което е в нарушение на Закона за устройство на територията.
Местните магистрати приемат, че съгласуването на строителните книжа с Министерство на културата е било задължително, тъй като строителното разрешение засяга сграда, която е разположена в охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима ценност "Тютюнев склад" и представляваща архитектурно-строителен паметник на културата, като посредством реализирането на предвидения нов строеж, напълно ще се преустанови съществуването на тази сграда.
ВАС анализира събраните делото доказателства и споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон.
Първият спорен въпрос касае идентификацията на сградата като защитена културна ценност. За изясняване на този въпрос е изслушано заключение на вещо лице, което е установило, че сградата "Тютюнев склад" /"Ориент табако"/ попада на територия с културно-историческо наследство със статут на групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна ценност и на урбанизма и културния пейзаж – система от улични ансамбли по ул. "Иван Вазов" и ул. "Цанко Дюстабанов", включена в териториалния обхват на историческа зона "Филипопол – Тримонциум – Пловдив", съгласно текстовата и графичната част на Приложение 2 към Протокол № 5/22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, одобрен от Министъра на културата. Този експертен извод относно точното местонахождение на сградата не е опроверган от страна на оспорващия, поради което и съдебен състав се позовава на него.
На следващо място се поставят под съмнение последиците, породени от Протокол № 5/22.05.2000 г., като се твърди, че след като няма нарочно издадена заповед от компетентен орган, с която сградата да е обявена за културна ценност, то производството не е приключило, респективно сградата не представлява такава ценност. Валидността на този протокол е била оспорена от страна на фирма "Одрин 8" ЕООД, като съдебното производство е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожност на акт "Одобрявам" на министъра на културата върху протокола.
ВАС счита, че посредством Протокол № 5/22.05.2000 г., изрично одобрен от Министъра на културата, административното производство е приключило с валиден акт, с който историческа зона "Филипопол – Тримонциум – Пловдив" в гр. Пловдив е обявена за групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата и културния пейзаж, както и са обявени груповите паметници на културата – ансамбли, включени в обхвата на зоната с техните граници. Действащият към момента на съставяне и одобряване на този протокол закон, е Законът за паметниците на културата и музеите, като съгласно чл. 4, ал. 1 от същия "министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният паметник на културата".
В ЗПКМ /отм./ липсва разписан регламент за това как и с какъв акт се извършва това обявяване, поради което е приложим чл. 21 от действащата към 2000 г. Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата /отм./, съгласно който списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, се утвърждават от министъра на културата – за всички категории паметници, извън тези от световно значение и резерватите.
Следователно, предвид цитираните норми, следва да се приеме, че изричното одобрение на протокола от страна на министъра, представлява обявяване по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗПКМ /отм./ на историческа зона "Филипопол – Тримонциум – Пловдив“ в гр. Пловдив и включените в нея ансамбли като паметници на културата, както и "утвърждаването“ им като такива по смисъла на чл. 21 от Наредба № 5/1998 г. /отм./.
Съгласно приложимата уредба към момента на издаване на оспорената заповед, заварените обявени и декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство /§ 10, ал. 1 и § 12, ал. 1 ПЗР ЗКН/, поради което и предвид горните съждения, следва да се приеме за безспорно установен статутът на процесната сграда като културна ценност, по отношение на която е приложима специалната защита по ЗКН.
Следващият спорен въпрос касае преценката дали допуснатите при издаване на разрешението за строеж нарушения на материалния закон, са съществени и водят до неговата нищожност или унищожаемост. Порокът "материална незаконосъобразност" се отразява на същинското съдържание на акта и се изразява най-общо в несъответствие между разпореденото с акта и приложимите материалноправни норми, като по правило това несъответствие води до унищожаемост на акта.
Налице са обаче и изключения от това правило, като в правната теория се приема, че при особено тежък и съществен порок на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, който подлежи на преценка във всеки конкретен случай, с оглед на неговите специфики, административният акт може да бъде прогласен за нищожен. В случая, безспорно са нарушени разпоредбите на чл. 141, ал. 7 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ, във връзка с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, които поставят като задължително условие идейният инвестиционен проект и разрешението за строеж за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, да се съгласуват при условията и по реда на Закона за културното наследство.
Паметниците на културата са поставени под засилена и специална закрила, поради което е и разписаното в закона задължително условие - за да породят своето правно действие строителните книжа, които ги засягат следва да бъдат съгласувани по реда на ЗКН. Такова съгласуване не е извършено, тоест процесното разрешение за строеж не може да породи правните си последици, респективно се явява нищожно.
Освен това, в случай, че се реализира новия строеж напълно ще се премахне съществуваща сграда - паметник на културата, което би било недопустимо и в нарушение както на посочените норми, така и на основаната цел, разписана в ЗКН – опазване и закрила на културните ценности.
Предвид изложените мотиви, ВАС счита, че като е възприел извода за нищожност на разрешението са строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти и презаверката му, съдебният състав на Административен съд – Пловдив е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Не са установени допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила.
Проведени са редица открити съдебни заседания, на които е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт.
Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени съответните им правни изводи.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване.