"Готов съм да подкрепя всяко смело и решително действие на правителството относно здравната реформа. Да има ли реформа? Категорично да. И сега, точно кризата е моментът. Всяко забавяне би било все по-болезнено", заяви президентът
Георги Първанов в заключителните си думи на днешната кръгла маса за бъдещето на здравеопазването, която се състоя в Пловдив, предаде репортер на
Plovdiv24.bg.
Много лекари, фармацевти, представители на пациентски организации, кметове бяха дошли, за да изкажат мнение по това, което е наложително да се случи в българското здравеопазване. В 18 изказвания бе описано състоянието в момента и потърсени изходи за излизане от критичната ситуация. Въпреки че България е някъде посредата сред европейските страни по брой на болници и лекари, тя е на последното 33 място в класацията по качество на предлаганата услуга. Пациентите и лекарите са вкарани в антагонизъм, при който хората търсят причината за бедите си сред медицинското съсловие. Бе отчетено, че след смелото начало, поставено през 1997 година, от 2001 насам промените са зациклили без да им е ясна бъдещата посока.
Различни предложения се чуха по темата към какъв модел на здравеопазването да се върви, дали да се възприеме пазарно ориентирания или да се заложи повече на държавата. В Европа, където също няма единна политика, преобладава смесеният модел при съчетаване на държавната и частната собственост. Все по-актуален става въпросът до кога отчисленията за здраве от брутния вътрешен продукт ще останат 4,2%, как да се движи размерът на здравноосигурителната вноска, която рано или късно трябва да стане 12 до 15%.
Над 1 милиард лева българите са извадили от джоба си за нерегламентирани плащания за здравеопазване. Трябва да се намерят конкретни пътища тези пари да излязат на светло. В същото време 1,5 милиона души не се осигуряват, а 2,2 милиона работещи плащат за всичко. Точно по време на криза трябва да се предприемат смели действия в национално приоритетните области като здравеопазване и образование. Точно кризата, според участниците в дискусията, може да мотивира да се направи най-доброто за системата. По времето на излишъци всеки е наливал пари в нея за щяло и нещяло, а сега е шансът тя да се оптимизира максимално.
До няколко месеца подобни дискусии ще се проведат на различни нива и резултатите ще бъдат обобщени, за да се изготви една дългосрочна национална стратегия за българското здравеопазване до 2020 година, която да бъде придружена и с план за средносрочно действие.