"След Априлското въстание, след онзи взрив на недоволство от цяла Европа. След взрива на недоволство в Букурещ през 1876 година се събира отбрано българско общество - в това българско общество е взето решение да бъде направено знаме, което да бъде направено за участие в предстояща война", разказва Марин Кубетски, учител по история в СОУ "Христо Ботев" - гр.Етрополе. А именно - Руско-турската война.
Очакването ѝ стимулира българите към активна дейност. Всеки дава кой каквото може. Браилският търговец Иван Параскевов заявява, че знамето от името на Браила е негова грижа. Той лично ще го дари, а неговата дъщеря Стилияна ще го изработи.
"Стилияна започва работа през ноември, материалите за знамето ще достави от Виена - сърмени конци и коприна. Всичко това се е извършвало в пълна тайна. Стилияна била предупредена да не разказва никъде за знамето, което шие, имала е определена стая, в която е бродирала знамето, след шест месеца тя е готова със знамето и то е напълно ушито", разказва Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.
1877 г. бялото, зеленото и червеното присъстват в българската революционна символика като традиция. Но само сред четите на емиграцията. Започнали упреци, защото точно така видели семейство Параскевови бойния флаг, предназначен за опълченците в Руско-турската освободителна война.
"Баща й казва, че бялото ще бъде най-отгоре, защото бялото започва с буквата "Б", както започва и името на България", продължава разказа си Лилия Криворова, главен експерт в НВМИ.
По това време бащата на Стилияна наема за нея и брат й частен учител. Държи децата да получат добро образование, но задължително да бъде на родния им език. В Браила пристига едни млад мъж, преследван заради известния обир на турската поща от Димитър Общи. Илия Вълчев, родом от Етрополе, сподвижник на Васил Левски, добре образован, от уважавано и богато семейство. Стилияна се влюбва в него. Той обаче не вярва, че руснаците ще ни освободят. Според Марин Кубетски, историк от родния град на Вълчев - той повлиява на Стилияна за това как да изглежда знамето.
"При първата ѝ дума, когато казва, че България и бяло са с една буква и трябва да са отгоре, аз виждам влиянието на Илия Вълчев към Стилияна Параскевова", смята Марин Кубетски.
"На 8 май 1877 година Иван Парскевов, нейния баща, заедно със самата Стилияна са приети от великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на руската българска армия. За да предаде ушитото от нея знаме. Великият княз обещава при тази аудиенция, че това знаме ще бъде връчено на 4-та опълченска дружина и че то ще бъде осветено", допълва Лилия Криворова.
Марин Кубетски уточнява: "След ушиването на знамето, то е връчено на 4 дружина, но знамето не е осветено. Осветено е само Самарското знаме."
А Самарското е направено то монахини в руския град Самара. Дарено за Априлското въстание. Руският княз решава то да бъде използвано за предстоящата война. Браилското знаме било предвидено за 4-та опълченска дружина.
"Това е по заповед на руското командване, българско знаме не трябва да участва в боевете, няма българска армия, няма българска държава. И трябва да участва само едно единствено знаме. И това е Самарското знаме", обяснява Марин Кубетски.
Лилия Криворова допълва: "Затова не е известно къде точно се е намирало знамето по времето на Руско-турската освободителна война."
На 30 август 1878 година в свободна България в Пловдив има парад на всички опълченски знамена - три на брой. Липсва само това на Стилияна. Затова и всички си мислят, че то е изчезнало завинаги, макар че то е върнато е на българската държавност на 8 август 1878 година.
Целият въпрос е как то е успяло да стане национален символ на България. Отречено, забравено, но върнато. Но не връщането на знамето го прави национален символ, защото никой по това време не знае, че знамето е в двореца. Подготовката на търновската конституция реабилитира флага.
"В проекта за конституцията няма такъв член за знамето и депутат от Елена - Никола Михайловски, в един момент казва, забравихме народните бои?", припомня Лилия Криворова.
Марин Кубетски от дълги години изследва кой би могъл да е вносителят на пропуснатия член 23-ти от търновската конституция: "Единствен пряк, заинтересован вносител би могъл да е нейният съпруг - Илия Вълчев." Няма преки доказателства, обаче, че е участвал в учредителното събрание за конституцията. В спомените на етрополската учителка Царевна Миладинова, сестра на братя Миладинови, има обаче записана една среща, която се случва малко след установяването на пропуска в българската конституция за липсващия член, който да определи българския флаг - среща на Миладинова с народни представители и съпруга на Стилияна.
Тя описва, че се запознава с Илия Вълчев, известен столичен адвокат в едно столично кафене. Дали Илия Вълчев дава идея как да изглежда българският флаг именно в това кафене? Не се знае, едно обаче е сигурно.
"Наистина знамето на Стилияна Параскевова, това е първообразът на българското национално знаме, то е служило като модел, като образец на депутатите, когато приемат член 23", уверена е Лилия Криворова
Когато се приема проектът, Стилияна разбира, че прототипът на новото българско знаме се пази. И е в двореца.
"През 1930 година Стилияна разбира, че знамето се намира в царския дворец и пожелава да го види. Поисква разрешение да го види. Получава го и е придружена от сина си Димитър Вълчев. И така тя има възможност да види ушитото от нея знаме. Тази среща е била изключителна трогателна, по спомени на нейния син Димитър - тя е прегръщала и целувала ушитото от нея знаме", разказва Лилия Криворова. Тази история е свързана с фина коприна, много любов, силна надежда за свобода и с горчивата утайка на политически интереси, дори в изгледа на един флаг.