Структурата на ВМРО Пловдив почете Тодор Александров и прие нови членове в редиците си

Войводите поднесоха цветя на памет на дългогодишния лидер и идеолог на организацията, борещ се до края на живота си за свободата на македонските българи и запазването на българското им самосъзнание.

Днес се навършват 139 години от рождението на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров - некоронования цар на българите в Македония.

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. "Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.

По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.

След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.

До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в "държава в държавата“.

На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място.

На днешната свещена за оргазацията дата десет нови симпатизанти на ВМРО положиха клетва, както подобават традициите и обичаите на организацията.

ВМРО призовава да помним и почитаме героите си не само на 3-ти март, защото в годината има 365 дни, а българската история е достойна за уважение във всеки един от тях.