Открита е процедура за възлагане на обществена поръчка за укрепване и заздравяване на опасно висящи скали от Античния театър до църквата “Св. Петка" на Джамбаз тепе.
Констатирано е, че скалите са силно напукани, както повърхностно, така и в дълбочина. Масива е податлив към неблагоприятни гравитационни процеси и земетресения. Срутищните процеси се активизират периодично, предимно при валежи, или снеготопене. Всичко това застрашава живота на жителите на града и сигурността на транспортната инфраструктура, сградния фонд, а също така и културните ценности, разположени в зоната на тепето.
Представяме ви спомените на арх. Олег Запрянов пред ПОТВ за голямото срутване на Джамбаз тепе през 1958
Може би беше 1958 г. Ранна пролет. Вече беше се мръкнало, кварталът беше притихнал, когато около 22:00 се чу силен грохот. Хората наизлязоха от домовете си и се чудеха какво ли се е случило. Спомням си думите на дядо Кольо, който казваше "американците ни нападнаха". Не, не бяха американците, огромни скали под площадката на звънарницата – камбанарията на църквата "Св. Петка" се бяха откъртили и се бяха изсипали на долната площадка непосредствено до къщата на пенсионера учител Тодор Стойчев.След няколко дни започна разчистването на скалните късове. Всичко ставаше на ръка и единствената техника бяха ръчните колички, каменарските длета и големи чукове. За да се преодолеят стъпалата бяха направени пътеки от дебели дървени талпи, по които се движеха ръчните колички. Тези пътеки тръгваха от площадката, на която се бяха изсипали камъните, минаваха покрай къщата на Тодор Стойчев и се насочваха към градинката в подножието под църквата.Така камъните можеха да се изсипват от високо направо в каросерията на камионите -самосвалите.Тези камиони влизаха на заден ход в градинката, а за да влязат, се наложи да съборят част от оградата, за да разширят входа.Оградата беше красива, висока около 80 см. Дебелината беше около 60см, направена от дялан камък и отгоре върху нея имаше излята циментова плоча, по която като деца обичахме да ходим.Разчистването продължи няколко месеца. Оградата беше възстановена, но доста некадърно, беше ми тъжно за нея. Този тип огради и подпорни зидове бяха характерни за тази част на Джамбаз тепе. Явно някой беше я измислил, а друг я беше изпълнил с голямо майсторство и мерак. В нея бяха вложени много мисъл, любов и старание при изпълнението и.Сега вече няма и помен от красивата ограда около градинката. Запазиха част от нея в посока Маразлията ,както и по двете стълбища водещи от Понеделник пазара към църквата "Св.Петка".