В нашето законодателство законът е дефиниран така, че се допуска строителство в територия без изградена инфраструктура. Това заяви в интервю за Plovdiv24.bg Владислав Кънчев, урбанист и заместник-председател на Камарата на строителите в Пловдив.

Естествено е, че за да влезе една сграда в експлоатация, тя трябва да има вече изградена съответна инфраструктура. Лоша практика е това да се случва на парче.
посочи Кънчев.

Според него, за да имаме презастрояване, трябва да има една точка, която сме преминали. В повечето случаи в строителното разрешение е дефинирано много ясно какво ще се случи в една територия - от общия устройствен план (ОУП), през кварталния подробен устройствен план и ако има и подробен устройствен план за малка група от имоти. Никога няма изненада за това какво ще се появи там. Общият устройствен план (ОУП) ясно дефинира къде може да се строи в община Пловдив и в съседните общини. И точно тук идва усещането за презастрояване. Не е казус това, че се строи, а че има такова усещане. И всичко това се дължи на дисбаланса между частните и обществените инвестиции.

Ако разгледаме градове като Лондон, които са изключително плътно застроени, има много повече от това, което ние в Пловдив допускаме като презастроена среда, или въобще в държавата. Но те са изключително добре обслужени като техническа и социална инфраструктура и там това усещане за презастрояване го няма. Въпреки, че живееш между високи сгради, даже небостъргачи, където са концентрирани милионни души, не се усеща презастрояване. Но заради правилата в държавата много рядко се стига до преминаване на тези параметри, които устройствените планове подават.

Дисбалансът при строителството у нас идва от това, че частният пазар е доста по-динамичен, доста по-комплексен и бързо се организира спрямо всички съответни проекти и процедури, които трябва да се случат, смята специалистът.

Но винаги трябва да има социална и солидарна отговорност към това, което правим. Защото работата не е само да събираш пари, има и съответната отговорност за това как го правим и на каква цена, с какво отношение към околната среда. Изисква се подход на комуникативност и синергия между отделните частни играчи на определени територии, но това често не се случва така,
добави Кънчев.

Законът за строителство на територията поставя минимума, който инвеститорът трябва да изпълни, за да стане строителното разрешение. Но той не те ограничава да спомогнеш на общината по някакъв начин да стане по-качествена средата около твоя проект. Има различни механизми за регулиране на това.

Процесът трябва да стане двупосочен, а не само подаване на документи и очакване на решение. Защото Законът за устройство на територията ясно дефинира, че приоритетите на развитие на инфраструктурата са от края на урбанизираната територия. Тоест, решението ти да направиш комплекс, който е далеч от края на реалната урбанизирана територия, ясно означава, че ти знаеш риска за липса на инфраструктура.

Според Кънчев, държавата е задължена да ти осигури инфраструктура, но това няма срок. Така че в теб стои моралната отговорност. Защото като го правиш това, ти знаеш, че в политиката на общината, която ясно се дефинира по райони, всеки знае къде е границата на инфраструктурата. И не трябва да се очаква, че щом като си направил комплек на 3 км навътре, някъде в допустимата зона за строителство, там трябва да се появи непременно магически път.

Купувачите в тези случаи често се чувстват измамени, но свободният пазар дава правото да се дефинира стойността на това, което се купува, или продава като качество, като количество и като условия на сделката. Всичко това вече е въпрос на лична компетентност и ползването на съответните консултанти при покупката на такова жилище. Днес вече има и брокери, и компетентни адвокати, и проектанти, които дават такива консултации. Ние си решаваме дали ще направим тази покупка при инвестициите, когато можем да поискаме за по-добрата среда. Така че злоупотребата е там, където се допуска. 

По думите на Владислав Кънчев, строителят е този, който отговаря за строежа в рамките на площадката. Задача на градоустроуствената политика - архитекти, урбанистии и геодезисти, обществената администрация и частния сектор е да се концентрират, за да се решават тези проблеми. 

Има и добри практики в големите градове в страната. И в Пловдив, и в София има квартали, където големи инвеститори съвместно помагат на общината или на района да се изгради съответната инфраструктура. Или пък използват насърчителните мерки на държавата за изграждане на инфраструктура при приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите,
твърди още Кънчев.

При една добра синергия и разбирайки, че доброто случване на проекта изисква колективна отговорност, а не само приход от дадената задача, нещата се получават. Има много примери за жилищни комплекси с обществени или индустриални инвестиции, където се случва тази синергия между общината, държавата и частните инвеститори, добави Владислав Кънчев.