На 27 ноември 2025 г. от 17:00 ч. в Ректората на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“ ще се състои семинар, посветен на 100-годишнината от рождението на изтъкнатия български лингвист проф. Борис Симеонов. Инициативата е на Лингвистичния клуб, носещ името на проф. Симеонов. По покана на Клуба на събитието ще присъства и синът на Борис Симеонов – Златко Димитров, както и колеги и приятели на уважавания учен от различни български университети.

Проф. Борис Симеонов Димитров е роден на 29 септември 1925 г. в село Мургаш, Софийски окръг. Завършва с отличие класическата паралелка на Трета софийска мъжка гимназия (1944 г.) и Класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ (1950 г.). През 1952 г. става асистент в Катедрата по общо езикознание на Софийския университет.

През 1964 – 1965 г. специализира в Москва при проф. Владимир Андреевич Звегинцев, а през 1968 – 1971 г. преподава в Института за чуждестранни студенти, където ръководи Катедрата по български език. От 70-те години научната и преподавателската му дейност е свързана главно с Шуменския висш педагогически институт (днес Шуменски университет "Епископ Константин Преславски“) и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“.

Чете лекции по увод в езикознанието в три български университета – СУ "Св. Климент Охридски", ПУ "Паисий Хилендарски" и ШУ "Еп. Константин Преславски", води и спецкурсове по индоевропейско езикознание, балканско езикознание и прабългарски език.

През 1966 г. се хабилитира за доцент с "Топонимията на Годечко“ и "Етимологичен речник на местните названия от Годечко“, а през 1983 г. е избран за професор с труда си "Прабългарска ономастика“, който е издаден едва през 2008 г. с подкрепата на сина му Златко Димитров, дъщеря му Вера Борисова, както и на проф. Петя Асенова.

Проф. Борис Симеонов се откроява не само като талантлив учен, но и като една от най-запомнящите се фигури в българското езикознание, оставили незаличима следа сред колегите и последователите си, които и до днес с обич и признателност го наричат Учения и Учителя. Неслучайно създаденият през 2001 г. Лингвистичен студентско-докторантски клуб в Пловдивския университет носи неговото име – жест на уважение към личността, основала първия езиковедски кръжок в Пловдив и отдала значителна част от времето и творческата си енергия на бъдещите филолози.