На 30 км от Пловдив може да се види една от най-загадъчните археологически находки на територията на България.
Ситовският надпис е неразчетен надпис в Родопите от рунообразни знаци на неизвестна писменост. Този надпис няма аналог в историята по нашите земи.
Надписът е издълбан върху загладена част от скала с форма на хоризонтално разположена лента с дължина приблизително 3,4 метра и ширина 23–30 см.
Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник.
Изложени са няколко основни хипотези за авторството на надписа – тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска. Според тракийските хипотези надписът използва или собствени рунически знаци на траките, или азбуката на бесите, създадена от епископ Никита Ремесиански. Готската хипотеза подобно на повечето други предположения свързва надписа с руните, а не с готската азбука, създадена в тези земи от епископ Вулфила.
Артефактът се намира близо до китното родопско селце Ситово, само на 32 км. от Пловдив. Открит е от д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество през 1928 година, когота е бил заведен там от местни горски служители.
Ситовският надпис“ се намира на 1 km разстояние от местността Щуда града. Много вероятно е надписът да е синхроничен на крепостта, светилището и селището.
През 1893 г. българският етнограф и фолклорист Стою Шишков прави описание на с. Ситово, в което споменава, че непосредствено след селото на 30 минути разстояние се намира "стръмнината Щута града“, за която има разни предания от старо време, за много големи каменни пещери и издълбани в скалите "образи на человеци и на други животни, изписани даже в целия им образ, като например змия изписана, человек и други такива“.