Рекордно: Над 800 000 лева са приходите на Природонаучен музей - Пловдив за 2025 година

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Огнян Тодоров, директор на РПНМ в Пловдив за новия съвместен проект със ОП "Зоологическа градина" и Държавен куклен театър. 

Г-н Тодоров, работите  по нов проект, съвместно със Зоологическата градина и Кукления театър в Пловдив. Какво се предвижда по този проект?

Реално този проект е уникален, защото обединява три административни структури, три съвсем различни структури, като Зоопарк – Пловдив, общинското предприятие, Регионален природонаучен музей и Кукления театър. Самият проект е финансиран от оперативната програма на Европейския съюз през Фонд "Култура“.

Той е в различни направления, всяка институция участва в него, като общият надслов на цялото това мероприятие е "Животински истории за климатичните промени". Всъщност, всички дейности по проекта са фокусирани върху това какво влияние оказват климатичните промени върху някои емблематични видове. Това, което е свързано с музея, е в нашата новооткрита зала "Африка и Австралия" и показва застрашени видове, които са уязвими от климатичните промени, съответно от регионите, които показваме в залата. От Зоопарка имат ангажимент да изготвят една гостуваща изложба, която мисля, че вече е показана, тя е в Дондуковата градина. Много интересна, иновативно представена изложба с информация за някои емблематични за България видове, които са застрашени и които са уязвими от климатичните промени, които настъпват в последните години.

Това са зубри, дроплата – много интересни видове са показвани в тази изложба. Тя е мобилна, може да гостува на различни места, дори след завършването на проекта.

Третата ос към този проект е Кукленият театър, който има две представления, които са много иновативно направени. Тези представления показват по един своеобразен начин, чрез постановка, видове, които са подбрани да бъдат показани за децата, и най-вече да провокират вниманието и интереса им по един нетрадиционен начин.

А вие сте направили филмчета, доколкото разбирам?

За музея, да. Филмите вече са част от зала "Африка и Австралия". Те са с продължителност 1 минута, но са на цикличен режим, така че хората не могат да преценят. Те са направени чрез изкуствен интелект, със сценарий. Например, лъвът по сценарий трябва да отиде до стадото с биволите, африканските биволи, те да се изплашат, след това той да се върне обратно, да легне между тръстиките и след една минута го прави същото това нещо. Т.е. ние сме си подбрали кои видове искаме да покажем и какво искаме те да направят. Всички животни, които представяме на тези изображения, са създадени с изкуствен интелект. В последните две години доста навлезе тази иновация в нашата експозиция и изцяло в работата на музея.

И предизвикват огромен интерес, предполагам. Може ли да ни обясните пак кои животни най-вече са застрашени от изчезване – поради какво, всъщност е така и кои най-вече са застрашените животни?

Причините са различни, не са само климатичните промени. Климатичните промени водят до загуба на местообитания, което индиректно води до загуба на съответните видове, които населяват тези местообитания. Има такива видове, като лешоядите, които са били на ръба на изчезването за България. Няколко вида са били отписани от нашия фаунистичен списък с видовете лешояди, като черният лешояд, брадатият лешояд. Египетският лешояд също е вид, който е критично застрашен. В последните години неправителствени организации правят сериозни усилия, които са успешни в голяма степен, за завръщането на тези видове. Основните причини са загубата на местообитания. Част от тези причини са свързани с климатичните промени, но състоянието на застрашените видове не е единствено и само от климатичните промени.

А хората пречат ли за това?

Разбира се, че хората пречат. Не осъзнават проблема. Много често го правят неволно. Точно затова е хубаво такива институции да излизат в пространството, за да могат да обяснят колко са важни тези животни за всички нас. И как ние съвсем неволно дори понякога можем да навредим много сериозно на това, което ни заобикаля. И най-важното е, че обединението между такива три институции, които са коренно различни една от друга, и тематично до голяма степен, може да стигне до много по-широк кръг ползватели на услугата. Всъщност, можем да стигнем до много повече хора по този начин и да поставим проблема по един нетрадиционен начин.

А как да се борим с този проблем? Има доста примери, които ние, медиите, показваме, как се спасяват някои видове. Но има и много постъпки на хора, които не осъзнават. 

Всичко идва от образованието, от семейството и от образователната среда. Затова лично аз съм си поставил една амбиция - нашият музей да се превърне в един образователен център, който да достигне до възможно най-много деца. Те, разбира се, са нашата фокусна група. През техните очи ние трябва да им обясним, защо това, което ни заобикаля, трябва да бъде опазено. Но тук идва и ролята на семейството с личния пример. Дори аз съм преподавател в университета и много често насърчавам родителите да излизат в природата с децата, да им показват какво ги заобикаля, да им показват и да им обясняват кое е важно и защо то трябва да бъде опазено така, че да ги мотивираме това нещо да се случи. И образователната среда, училището, детската градина, такива институции като музеите, като галериите дори, дори куклените театри – когато всички работим в тази насока, ще се случи. Аз много се радвам, че медиите също откликват на това направление и показват добрите примери. Всъщност трябва да бъдат показани и лошите, за да могат да бъдат порицани.

Ето, всички имаме домашни любимци. Вие подехте инициатива за забраняване на зарята, която така плаши кучета, котки и други животни, но като че ли не се предприема нищо в тази посока. Малко са институциите, на които им пука за това.

Тук не става въпрос само за кучетата и за котките. Всички диви животни, които обитават градска среда, страдат също толкова сериозно, както и домашните любимци.

Ние имаме доста инициативи. Една от тях е многогодишна, свързана с червенобузите костенурки, които хората си купуват от магазините – много приятни домашни любимци, които много бързо порастват и започват да създават проблеми. И най-лесното е да ги пуснем в Марица, защото те са водни костенурки, но ние не осъзнаваме, че с това действие всъщност увреждаме много средата, в която ги пускаме. Защото те са изключително агресивни и изяждат малките, яйцата на нашите костенурки, рибите, абсолютно всичко и създават огромен екологичен проблем. Поради това нещо музеят е приел една инициатива – да служим като буфер. Който иска да се отърве, да се освободи от тези костенурки, по-добре да ги донесе при нас и ние ще им намерим някакъв дом с една програма за осиновяване така, че те да не попаднат в дивата природа, където ще създадат проблеми.

Това е една добра инициатива. Много хора го осъзнават чак когато дойдат и им обясним какъв е проблемът и до какво би довело тяхното действие по освобождаването на тези костенурки. Така че всичко е въпрос на образование и на обяснение.

Много хора се обръщат към нас и за бедстващи животни. Ние, като музей, нямаме такъв капацитет. Но, това е дълга тема, търпи развитие. Трябва да се говори за това.

Иска ми се да питам и още нещо. Дали имате вече разчет на приходите? Какво постигнахте миналата година?

Вече имам конкретика, да. Миналата година отчетохме може би една от най-силните си години като развитие на институцията, защото успяхме да отворим изцяло нова експозиционна площ в сграда, която е извън основната сграда на музея. Това е бившият ресторант "Розенхоф", където успяхме да създадем съответно експозицията "Африка и Австралия". В нея има и Мадагаскар, и Нова Зеландия. Това, и самото изграждане на зоокафето, привлече огромен интерес и съответно увеличи посещаемостта на музея. Само за една година генерираме близо 174 000 лева. Това е разликата между приходите от 2024 в сравнение с 2025 г., което е най-сериозният ръст от приходи за една година, който сме генерирали, откакто отворихме новата експозиция на музея.

Това се дължи и на образователните ни програми, и на множеството нови експонати, които сме въвели в експозицията. Близо 800 000 лева са приходите ни. Смятам, че ако бяхме отворили новата зала по-рано, щеше да стане четирицифрен прихода ни.

Сигурно отново сте водещ музей по приходи в Пловдив?

Да ви кажа честно, нямам много наблюдения към останалите институции, пак и то това не е съревнование. Всички ние трябва да работим заедно в една насока.

А как стоят нещата с музеите в страната? Вие, като председател на Националното сдружение на музеите можете да ни кажете това.

Миналата година беше доста успешна за Сдружението, защото постигнахме една дълго мечтана цел, за да вкараме едни 49 музея, които до момента бяха на общинско финансиране, в системата на държавното финансиране, като за тази цел Министерство на финансиране бяха отпуснали 320 делегирани от бюджета бройки съответно за тези музеи. За съжаление, държавният бюджет не успя да мине, така че това наше постижение за момента е в пространството. Но аз силно де надявам, че то няма да отпадне при приемането на новия бюджет, когато и да е той.

С този удължителен бюджет сега нищо не може да правите?

Не, нищо не можем да направим. Ние реално сме на 1/12 от бюджета си. Доста дейности, предполагам, в музеите са на пауза до момента, до който не бъдат отпуснати необходимите средства. Следващата година, надявам се, ръководството, в лицето на Министерство на финансите и Министерство на културата, да има добрата воля да продължи добрите реформи в тази насока, за да може все пак нашите музейни институции да продължат да съществуват и да се развиват. Това, което не успяхме да постигнем е едно наше желание – да осигурим средства, които успяхме да осигурим през 2024 т., за една национална програма или за проектна дейност - създаване на нови експозиции и реновиране на стари, съществуващи такива.

Самият факт, че тази година отчитаме резултатите от миналата, Сдружението на българските музеи раздава едни награди, които се казват Награди "Наследство" за изключително висок принос в областта на музейното дело. Рекорден брой номинации имаме – 17 броя, което досега никога не се е случвало. И това е така, защото успяхме да осигурим финансиране, чрез което музеите постигнаха някакви добри параметри – нещо се е случило. Така че ето, имаме един добър пример, че това трябва да бъде продължено, ако искаме да се гордеем с нашите музейни институции.

Но сега отново всичко зависи от политическата обстановка.

Така е, така е. Зависи не само от тях, а и от нас, защото ние трябва да заявим нашите искания, да ги мотивираме и да убедим съответно отсрещната страна, че това, което целим, е важно не само за нас, а и за обществото.